Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 216
Маргарет Вайс
Физбан плесна с ръце.
— Чудесно, момчето ми! — възхити се той, когато част от стената в Стаята с механизма помръдна и се отвори.
— Благодаря — отвърна скромно Тас. — Всъщност да
Той започна да се промъква през вратата, но внезапно спря, защото му хрумна нещо.
— Физбан, можеш ли да кажеш на твоето светещо кълбо да не идва с нас? Или поне докато не разберем дали оттатък има някой. Ако ни последва, ще ни открият веднага, а не сме далеч от покоите на Верминаард.
— Боя се, че не мога — поклати глава Физбан. — Не обича да остава само в тъмното.
Таселхоф кимна разбиращо. Очакваше нещо подобно. Е, нямаше смисъл да се тревожи. Както казваше майка му, ако млякото се разлее, котката ще го излочи.
За щастие от другата страна нямаше никой. Той се обърна да помогне на Физбан и се зае да изучава обстановката. Намираха се в тесен коридор, в края на който имаше стълби, които се спускаха надолу в мрака. Изглежда, бронзовите врати на източната стена бяха единственият друг изход.
— Сега сме точно над тронната зала — измърмори Тас. — Тези стълби сигурно водят към нея. Предполагам, че се охраняват от стотици драконяни, затова изключваме тази възможност. — Той долепи ухо до вратата. — Нито звук. Дай да огледаме наоколо. — Кендерът бутна бронзовата врата и тя се отвори без никакво усилие. Спря и се ослуша. След малко пристъпи предпазливо, следван от Физбан и огнената топка.
— Прилича на художествена галерия. — Той огледа стените, покрити с прашни и избелели картини. През високите прозорци се виждаха звездите и върховете на планините. Тас разбра къде се намират и бързо начерта наум една карта.
— Ако изчисленията ми са правилни, тронната зала е на запад, а леговището на дракона — още по на запад от нея. Поне така мисля, защото драконът се запъти натам, когато Верминаард излезе. Освен това трябва да може да излита от сградата, така че леговището му се намира на такова място, което има пряк излаз към небето — нещо като шахта или друг голям отвор. Оттам можем да наблюдаваме какво става.
Тас бе толкова зает с разсъжденията си, че не обръщаше внимание на Физбан. А магьосникът бродеше из залата и оглеждаше внимателно картините, сякаш търсеше някоя определена.
— А, ето я! — измърмори той, след което се обърна и прошепна: — Таселхоф!
Кендерът вдигна глава и видя, че картината сияеше с мека светлина.
— Я виж ти! — Тас занемя от възхищение, но след малко каза: — Е, какво толкова. Картина с червени дракони, които нападат Пакс Таркас и…
Гласът му замря. Срещу червените дракони се бяха възправили соламнийски рицари, яхнали други дракони, които бяха прекрасни — златни и сребърни. Мъжете размахваха оръжия и от тях струяха лъчи. Тогава разбра! Съществуваха и златни дракони, но някой трябваше да ги открие. Те щяха да победят злите дракони. Освен това съществуваше…
