Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 213

— Този човек е малоумен — отсече накрая Верминаард. — Погледни го! Не виждаш ли, че зяпа като риба на сухо?

— Т-т-той май е, ами, глухоням, милорд. — Тоде се изпоти. Верминаард сбърчи нос. Дори драконовият шлем не го предпазваше от вонята на потящ се таласъм.

— Значи си заловил едно джудже и един глухоням шпионин — каза той с убийствен сарказъм. — Много добре. Защо не излезеш да ми набереш букет цветя?

— Щом така е угодно на вашата височайша особа — отвърна с тържествен поклон Тоде.

Верминаард се разсмя въпреки яда си. Фюмастърът бе изключително забавно същество. Жалко, че не можеше да го научи да се къпе. Той махна с ръка.

— Разкарай ги! И ти се разкарай!

— Какво да сторя със затворниците, милорд?

— Остави джуджето за вечеря на Янтар, а шпионина отведи в мините. И внимавай — изглежда ми много опасен! — Господарят на драконите отново се разсмя.

Пайръс изскърца със зъби и прокле глупостта на Верминаард.

Тоде отново се поклони.

— Тръгвайте! Я ставай! — Фюмастърът подритна джуджето, което беше припаднало, след като чу, че ще го дадат на дракона.

Верминаард слезе от трона, отиде до бюрото и нави картата на руло.

— Изпрати вестите по змея — нареди на Пайръс. — Утре отлитаме да разрушим Куалинести. Бъди готов, когато те повикам.

След като Господарят на драконите излезе, Пайръс, все още в човешки облик, стана от бюрото и закрачи нервно из стаята. От другата страна на вратата отново се чу драскане.

— Господарят Верминаард се оттегли в покоите си! — извика раздразнен.

Вратата се отвори със скърцане.

— Вас искам да видя, велики — прошепна един драконянин.

— Влез. Но бъди кратък.

-Нашият човек успя, велики. Измъкна се, въпреки че го подозират. И е довел посветената…

— Да се провали в Бездната тази посветена! — изръмжа Пайръс. — Новината вълнува само Верминаард. Предай я на него. Не, чакай! — Драконът се замисли.

— Дойдох първо при вас, както ми бяхте наредили — извини се драконянинът и побърза да отстъпи към вратата.

— Казах да чакаш! — заповяда Пайръс и вдигна ръка. — Все пак новината интересува и мен. Не за посветената. Залогът е много по-голям… Ще се срещна с нашето приятелче-предателче. Доведи го нощес в леговището ми, но не казвай на Господаря Верминаард. Не още. Той в момента е зает с Куалинести. Може да се развълнува прекалено много.

Драконянинът се поклони и напусна тронната зала. Пайръс продължи да я кръстосва напред-назад, потривайки ръце с доволна усмивка.

Глава 12

Причтата за скъпоценния камък.

Предателят е разкрит.

Дилемата на Тас.

— Престани, безсрамнико! — изписка Карамон и шляпна по ръката Ебен, който го опипваше под ризата.

Жените в килията се разсмяха толкова гръмко на закачката им, че Танис погледна разтревожено към стаята на стражите.