Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 209

Спътниците си починаха около час, хапнаха куит-па и пиха прясна вода от кладенеца, който откриха наблизо. Райстлин дойде в съзнание, но не яде нищо. Отпи малко вода и отново се отпусна на пода. Карамон деликатно му съобщи за Физбан, защото се боеше, че брат му няма да понесе новината, но Райстлин само сви рамене, затвори очи и потъна в непробуден сън.

След като се възстанови донякъде, Танис се надигна и се отправи към Гилтанас, който съсредоточено изучаваше някаква карта. Усмихна се на Лорана, но тя не му обърна никакво внимание. Той съжаляваше за резкия си тон, когато разговаря с нея в Сла-Мори. Трябваше да признае, че бе понесла учудващо твърдо ужасите през последните няколко часа. Беше правила онова, което й се казваше, бързо и без никакви възражения. Реши, че трябва да й се извини, но първо искаше да говори с брат й.

— Какво сочи картата? — попита Танис и приклекна до него.

— Да, къде сме? — намеси се и Стърм.

Всички се скупчиха около елфа, с изключение на Райстлин, който изглеждаше заспал, но на Танис му се стори, че вижда между притворените му клепачи златист проблясък.

Гилтанас разстла картата на пода.

— Това е крепостта Пакс Таркас и околните мини. Ние се намираме в избите, които са на най-долния етаж. Долу, само на петнайсет метра по този коридор, са килиите, където са затворени жените. Ето го и помещението на стражите, точно срещу тяхната килия, а това — той почука с пръст по картата — е леговището на червения дракон на Верминаард, който се казва Янтар. Естествено, тъй като драконът е много голям, неговото помещение стига чак до приземния етаж и е свързано с покоите на Верминаард, които са разположени на първия и втория етаж, откъдето отвежда коридор, който стига до покрива на крепостта.

Гилтанас се усмихна горчиво и продължи:

— На първия етаж, зад покоите на Верминаард, се намира килията, където държат децата. Той е хитър — държи заложниците в отделни помещения, защото знае, че майките никога няма да тръгнат без децата си, а мъжете никога няма да изоставят семействата си. При децата стои друг червен дракон. Мъжете, около триста човека, заедно с няколкостотин джуджета-земерови, работят в мините в планините.

— Ти май знаеш твърде много за Пакс Таркас — отбеляза Ебен.

Гилтанас вдигна рязко поглед.

— Какво намекваш?

— Нищо не намеквам. Просто казвам, че знаеш твърде много за човек, който никога не е стъпвал тук! Освен това е много странно, че в Сла-Мори на няколко пъти едва не ни убиха.

— Ебен — намеси се Танис, — писна ми от твоите подозрения. Не вярвам някой от нас да е предател, а и както каза Райстлин, ако имаше такъв, досега да ни е провалил поне сто пъти. Защо ще ни оставя да стигнем толкова далеч?

— За да предаде мен и Дисковете в ръцете на Верминаард — отговори тихо Златна Луна. — Той знае, че съм тук, Танис. Ние сме свързани посредством онова, в което вярваме.