Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 208
Маргарет Вайс
— Някой трябва да се качи тук и да смаже тези неща — отбеляза Физбан и огледа критично вала. — Така е то, в наши дни всичко е мърлящина.
— Аз пък съм доволен, че никой не го е смазвал — заяви Тас и пропълзя по веригата.
По средата на катеренето кендерът се замисли какво ли е усещането да паднеш от такава височина, да пропадаш все по-надолу и по-надолу и накрая да се удариш в студения каменен под. Зачуди се какво ли е да се пръснеш на парчета…
— Мърдай! — подвикна след него Физбан и прекъсна мислите му.
Тас побърза да изпълзи в тунела, където го чакаше огнената топка, след което пусна веригата и скочи на пода от около два метра височина. Огненото кълбо се понесе след него. Малко по-късно се появи и магьосникът, който едва не се преби при скока.
Седяха на пода и си почиваха, когато Физбан изведнъж вирна глава.
— Жезълът ми.
— Какво? — Кендерът се прозя и се зачуди кое време беше.
Старецът се изправи с усилие.
— Остана долу — измърмори той и тръгна към веригата.
— Чакай! Не може да се върнеш! — Тас скочи ужасен.
— Кой ти каза? — отвърна сприхаво Физбан и брадата му се разтресе.
— И-исках само да отбележа… — заекна Тас — че е много опасно. Но ти съчувствам. Моят хупак също остана долу.
— Хмм… — Магьосникът отново се облегна на стената, но не изглеждаше съвсем убеден.
— Магически ли беше? — попита след малко Тас.
— Цял живот така и не разбрах.
— Ами — каза кендерът с подходяща доза практичност, — когато всичко свърши, можем да слезем долу и да си ги вземем. Дай сега да потърсим място за почивка.
Той огледа тунела. От пода до тавана имаше два метра и половина. Огромната верига минаваше по цялото му протежение, както и множество други, по-малки вериги, които образуваха невъобразима плетеница на пода. Тас се загледа в съоръжението и опита да си представи размера на камъните, които висяха в краищата.
— Кое ли време стана?
— Време за обяд — отвърна старецът. — Можем да почиваме и тук — какво му е на мястото? — Той се разположи на пода, извади пълна шепа куит-па и замляска шумно. Огнената топка се успокои и застана до ръба на шапката му.
Тас седна до него и задъвка собствената си дажба сушени плодове. Изведнъж долови някаква странна миризма,
беше запалил стари чорапи. Вдигна глава, въздъхна и дръпна ръкава на магьосника.
— Ей, Физбан, шапката ти гори!
— Флинт — натърти Танис, — казвам ти го за последен път. На мен ми мъчно за Тас не по-малко, отколкото на теб но не можем да се върнем! Той е заедно с Физбан и доколкото ги познавам, ще се оправят във всяка ситуация.
— Освен ако не опищят цялата крепост — измърмори Стърм.
Джуджето изгледа Танис, отиде в ъгъла, седна и горчиво зарида.
Танис също седна. Разбираше как се чувства Флинт. Странно, много пъти бе изпитвал неистово желание да удуши кендера с двете си ръце, но сега, когато го нямаше, ужасно му липсваше. Таселхоф преливаше от жизненост, не униваше и винаги беше весел. Не се плашеше от нищо, затова и никога не се предаваше. Може би не винаги избираше правилния начин, но поне беше готов да действа. Танис се усмихна тъжно. Надяваше се този път кендерът да се е спрял на нещо по-рационално.