Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 207

Обгръщаше го плътен мрак. Той продължи да се катери по студеното желязо, докато накрая усети хладен повей. По-скоро почувства, отколкото видя, че се е изкачил до мястото където веригата стигаше до механизма (беше много горд, че ще има какво да разказва). Само да можеше да види нещо!

След това изведнъж си спомни. С него имаше магьосник.

— Можеш ли да светнеш? — извика кендерът.

— Да метна ли? Какво да метна? — Физбан едва не падна от веригата.

— Не да метнеш! Да светнеш! — Таселхоф увисна на едно звено. — Мисля, че стигнахме догоре и трябва да погледнем какво има тук.

— О, разбира се. Я да видим… светлина…

Тас го чу да рови из торбите си. Накрая очевидно намери онова, което търсеше, защото възкликна тържествуващо и измърмори някакво заклинание. Във въздуха се появи жълтеникава пламтяща топка, която увисна близо до шапката му.

Бляскавото кълбо се повъртя малко, обиколи кендера, сякаш за да се запознае с него, и отново се върна при гордия магьосник. Тас беше очарован. Искаше да му зададе цял куп въпроси, но ръцете му вече трепереха от напрежението, Физбан също едва се държеше. Трябваше по някакъв начин да се махнат от тази верига.

Кендерът се огледа и установи, че се намираха в горната част на крепостта, както и предполагаше. Веригата минаваше през огромно зъбчато колело от дърво, чийто вал бе здраво закрепен върху солиден каменен постамент. Звената бяха нанизани върху зъбци с размерите на дънери. След това веригата се прехвърляше над огромния вал и се губеше в тунела вдясно от Тас.

— Трябва да се изкатерим по колелото и да продължим по тунела — посочи кендерът. — Можеш ли да изпратиш светлината там?

— Светлина, при колелото! — нареди Физбан. Кълбото се полюшна във въздуха, но след това се върна и се поклати, сякаш категорично отказваше да изпълни заповедта.

Физбан се намръщи.

-Светлина, при колелото! — повтори той.

Кълбото се скри зад шапката му. Старецът посегна да го хване и едва не падна. Наложи се да сграбчи веригата с две ръце. Светлината затанцува във въздуха, сякаш се наслаждаваше на веселата игра.

— Ъъ… май вече е достатъчно светло — обади се Тас.

— Младото поколение няма никаква дисциплина — изръмжа Физбан. — Да беше видял баща му! Това се казваше горяща топка… — Той млъкна и продължи да се катери. Огненото кълбо остана да виси близо до върха на шапката му.

Тас стигна до първия зъб на колелото. Откри, че зъбците бяха грапави и катеренето по тях не представляваше трудност. След малко стигна до върха. Магьосникът го следваше с учудваща пъргавина, развявайки полите на робата си.

— Би ли помолил кълбото да освети тунела? — попита Тас.

— Светлина, в тунела! — заповяда Физбан, стиснал здраво веригата.

Огнената топка се подчини, но само привидно. Литна до началото на тунела и спря.

— Казах в тунела! Безрезултатно.

— Мисля, че го е страх от тъмното — оправда се Физбан.

— Господи, това е забележително! — удиви се кендерът. — Е, ако остане, където е, ще мога да виждам достатъчно, за да пропълзя по веригата. Тя май е само на три метра от пода на тунела. — „Когато висиш над бездна, изпълнена с мрак, каменният под на три метра под тебе ти изглежда просто привлекателен“, помисли си Тас.