Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 203

Танис бе толкова шокиран, че не можа да каже нищо. Физбан и жената заминаха напред, следвани от Райстлин, като се спираха пред всяка от каменните врати. С появата на Златна Луна движението зад тях притихваше. Дори от това разстояние Танис почувства, че злото се отдръпва и заспива.

Останалите се бяха скупчили около дупката. Докато им помагаше да я прескочат, полуелфът отговаряше на въпросите им — най-вече с вдигане на рамене. Лорана не го попита нищо. Ръцете й бяха студени и той се изненада, когато видя на устните й кръв. Досети се, че навярно ги е прехапала, за да не крещи от страх, и обзет от съжаление, понечи да й каже нещо успокояващо. Но тя вирна гордо глава и дори не го погледна.

Групичката побърза да настигне Златна Луна, но кендерът не устоя и надникна в една от килиите, където огромна фигура във великолепни доспехи лежеше на каменно ложе стиснала дръжката на меча си. Тас погледна кръста на Кралската стража и онемя.

— Соти Ниуинкуа Тсалариот — прочете застаналият до него Танис.

— Какво означава това?

— Верни и в смъртта.

В края на криптата имаше две бронзови врати. Златна Луна ги отвори без усилие и през къс, триъгълен тунел изведе групата към просторна зала. Очевидно бе единственото помещение в Сла-Мори, останало незасегнато от Катаклизма. Там просто не можаха да откъснат Флинт от стените. Той обясняваше охотно на всеки, който имаше желание да го изслуша, че тази великолепна конструкция е била изработена от джуджета — най-вече двайсет и трите колони, които поддържаха тавана.

Единственият изход от залата бяха други две бронзови врати в срещуположната й страна, идентични с онези, през които бяха влезли. Впечатлен от изработката на колоните, Флинт изръмжа, че не знаел нито накъде водели, нито какво имало зад тях. След кратък спор Танис реши да пробват дясната.

Тя ги отведе в тесен, но чист тунел, който след десет метра свърши пред друга бронзова врата, която обаче се оказа заключена. Карамон я натисна с всичка сила, но не постигна нищо.

— Не става. Изобщо не поддава.

В продължение на няколко минути Флинт наблюдава мъките му и накрая отиде до вратата. Огледа я и изсумтя:

— Фалшива е!

— На мен ми прилича на истинска! — отвърна Карамон и го изгледа подозрително. — Дори има панти.

— Естествено, че ще има. Да не мислиш, че правим фалшиви врати, които да си личат от километри? Това и земеровите го знаят!

— Значи сме попаднали в тунел без изход! — изсумтя Ебен.

— Отдръпнете се — прошепна Райстлин и внимателно подпря жезъла си на стената, след което допря пръстите си на вратата и изрече: „Кхетсарам пакиол!“. Проблесна оранжева светлина, но не откъм вратата, а от самата стена!

— Пази се! — Райстлин сграбчи ръката на брат си. Цялата стена се завъртя бавно заедно с вратата.

— Влизайте, преди да се е затворила — извика Танис и всички бързо преминаха от другата страна. Райстлин — залитна и се подпря на ръката на Карамон.

— Добре ли си? — попита го той, когато стената се затвори зад гърба му.