Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 204

— Да. Ще ми мине. Това е първото заклинание от книгата на Фистандантилус, което успях да разгадая. Стана, но не предполагах, че ще ме изтощи чак толкова.

Озоваха се в друг тунел, който продължи направо около десетина метра, след това изви рязко на юг, после на изток и отново на юг. Не след дълго застанаха пред друга бронзова врата.

Райстлин поклати глава.

— Не мога да използвам заклинанието — изчезна от паметта ми.

— Ще я отворя с огненото кълбо — предложи Физбан. — Май се сетих как ставаше…

— Недей, старче — побърза да го спре Танис, — в тази теснотия ще изпържиш всички ни. Тас…

Кендерът отиде до вратата и я бутна.

— По дяволите, та тя дори не е затворена — разочарова се той и надникна от другата страна. — Най-обикновена стая.

Влязоха предпазливо под светлината на жезъла. Помещението бе със съвършено кръгла форма, широко около трийсет метра. Отсреща се виждаше друга бронзова врата, а в средата…

— Нащърбена колона — злорадстваше Тас. — Флинт, виж. Джуджетата са направили нащърбена колона!

— Значи са имали основателна причина да я направят такава — отсече джуджето и отмести кендера, за да я разгледа отблизо, но когато я докосна, тя помръдна. — Хм — озадачи се Флинт и изведнъж избухна: — Та това изобщо не е колона, глупако, а много голяма верига! Виждаш ли тази желязна скоба? Тя я крепи за пода.

— Значи сме в Стаята с веригата! — развълнува се Гилтанас. — Това е прословутият отбранителен механизъм на Пакс Таркас. Следователно сме много близо до крепостта.

Спътниците се скупчиха около чудовищната верига. Всяко от звената й бе голямо почти колкото Карамон и с дебелината на дъбово дърво.

— Докъде стига? — попита Таселхоф, изпитвайки огромно желание да се покатери по нея.

— До самия механизъм — обясни Гилтанас. — А колкото до начина на действие, попитай джуджето. Аз не съм много запознат с инженерството. Но знам, че ако тази верига се освободи — той посочи- желязната скоба на пода, — огромни каменни блокове ще препречат вратите на крепостта и никаква сила не може да ги отвори.

Гилтанас остави кендера да се взира жадно в огромния механизъм и се присъедини към останалите, които оглеждаха стаята.

— Вижте! — извика накрая и посочи някакво смътно очертание в стената. — Тайна врата! Сигурно е изход!

— Ето и ключалката. — Таселхоф се отдалечи от веригата и посочи една издатина на пода. — Този път джуджетата са попрекалили — ухили се той на Флинт. — Това е фалшива врата, която прилича на фалшива.

— Именно поради това не трябва да й обръщаме внимание — отвърна невъзмутимо Флинт.

— Е, джуджетата имат лоши дни — намеси се Ебен и се наведе да задейства ключалката.

— Не отваряй вратата! — намеси се Райстлин.

— Защо? — попита Стърм. — Трябва да предупредиш някого, че сме на път да открием пътя към Пакс Таркас?

— Рицарю, ако исках да ви предам, досега да съм го сторил поне сто пъти! — изсъска Райстлин и впери поглед в тайната врата. — Долавям сила, по-могъща от всичко, което съм срещал от… — Той млъкна и потрепери.

— От? — запита разтревожен Карамон.