Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 202

— Не че ме е страх — сподели шепнешком с Флинт. — Просто предпочитам да се намирам някъде другаде.

Тишината беше потискаща. Чуваха само биенето на сърцата и дишането си. Светлината потрепери в немощната ръка на магьосника.

— Е, не можем да стоим тук вечно — каза дрезгаво Ебен. — Нека елфът да влезе. Нали той ни доведе!

— Добре, но ми е нужна светлина.

— Никой освен мен не може да докосва жезъла — изсъска магьосникът, помълча и добави неохотно: — Ще вляза с теб.

— Райст… — обади се Карамон, но брат му го изгледа хладно. — Тогава и аз идвам — измърмори огромният мъж.

— Не — намеси се Танис. — Ти оставаш тук, за да пазиш останалите. Ще влезем аз, Гилтанас и Райстлин.

Един след друг тримата прекрачиха през дупката и се озоваха в някакво тясно, продълговато помещение. Светлината не стигаше до отсрещния му край. От двете му страни имаше множество каменни врати, заключени с железни резета, които бяха забити направо в каменната стена. Усещаха, че злото се намира някъде тук.

— По вратите има някакви релефи — прошепна Танис. — Райст, приближи светлината.

Магьосникът вдигна жезъла и освети каменните фигури. Сенките им заиграха причудливо. Гилтанас се загледа.

— Кралският кръст! — почти без глас каза той.

— Какво означава това? — попита Танис и гърлото му се сви от страх.

— Това е криптата на кралската стража. Обречени са да служат дори в смъртта си и да охраняват покоите на краля — поне така казва легендата — прошепна Гилтанас.

— Значи легендата е оживяла! — задави се Райстлин и сграбчи ръката на Танис.

Изведнъж каменните плочи се отместиха. Железните резета изскърцаха, вратите се разтвориха и зад тях се раздвижиха някакви сенки. В коридора стана толкова студено, че пръстите на Танис изтръпнаха.

— Кралската стража! Ето кой е оставил следите! — зашептя трескаво Райстлин и стисна още по-силно ръката на полуелфа. — Човешки и нечовешки. Няма спасение! За разлика от духовете в Черната гора, тези имат само една-единствена мисъл — да унищожат всеки, който се осмели да наруши вечния покой на Кит-Канан!

— Трябва да направим нещо! — каза Танис и освободи ръката си от сгърчените пръсти на магьосника. Той тръгна назад, но две фигури бяха препречили пътя му.

— Връщайте се! Бягайте! Физбан? Не, откачен дъртако! Трябва да се махаме оттук! Мъртвите стражи…

— О, я се успокой — измърмори старецът. — Младежи! Паникьори! — Той се обърна и помогна на фигурата до себе си да прекрачи дупката. Косата на Златна Луна проблесна в мрака.

— Не се бой, Танис. Виж! — Тя отгърна наметалото си — медальонът излъчваше синя светлина. — Физбан каза, че ще ни пуснат да минем и в същия момент той започна да свети.

— Не! — Танис понечи да я избута назад, но старецът го мушна в гърдите с дългия си костелив пръст.

— Ти си добър човек, Танис, но се тревожиш прекалено много. Успокой се и ни остави да приспим отново тези нещастни души. Доведи, ако обичаш, останалите.