Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 187

Лорана съвсем импулсивно стана от леглото си, наметна някаква пелерина и отиде при Танис. Сега се притискаше до гърдите му и не смееше да помръдне. Не предполагаше, че притежава и такава страна. Даде си сметка, че ако беше враг, вече щеше да е с прерязано гърло.

— Лорана… Какво правиш тук по това време, в името на Бездната? — Танис прибра кинжала с трепереща ръка. Отблъсна я и се изправи, ядосан едновременно на себе си, защото я бе изплашил, и на нея, задето бе пробудила у него нещо, което не искаше да си спомня. Докато лежеше върху него, усети аромата на косата и кожата й, топлината на стройното й тяло, гъвкавостта на бедрата й, мекотата на малките й, стегнати гърди. Когато я напусна, тя бе малка. Сега беше прекрасна и сексапилна.

— Танталас! — Тя се задави и се уви плътно с наметката. — Дойдох да те помоля да промениш решението си. Нека твоите приятели отидат в Пакс Таркас да освободят хората, а ти ела с нас! Недей да рискуваш живота си. Баща ми е отчаян — не вярва, че ще успеете, но няма друг избор! Вече оплаква Гилтанас, сякаш е мъртъв. Ако изгубя брат си, поне да не изгубя теб! — Тя се разплака. Танис се огледа притеснено. Наоколо със сигурност трябваше да има елфи. Ако само го видеха в това положение…

— Лорана! — Той я сграбчи за раменете и я разтърси. — Вече не си дете. Трябва да пораснеш, и то бързо. Нима смяташ, че ще се скрия и ще оставя приятелите си сами! Знам какъв риск поемаме. Не съм сляп! Но ако можем да освободим хората и ви дадем време, за да се спасите, трябва да го поемем! Има моменти, когато човек трябва да рискува живота си заради онова, в което вярва — нещо, което е по-велико от самия живот. Разбираш ли?

Тя го погледна през разпиляната си медноруса коса. Хлиповете й секнаха и тя се разтрепери.

— Разбираш ли? — повтори той.

— Да, Танталас. Разбирам.

— Добре! Връщай се в леглото. Бързо! Поставяш ме в много неудобно положение. Ако Гилтанас ни види…

Лорана се изправи, бавно излезе от горичката и премина по улиците като вятър сред трепетликите. Промъкна се покрай стражите без никакви проблеми — двамата с Гилтанас го правеха още от деца. Тя подмина стаята си и застана пред спалнята на родителите си. Вътре светеше. Чу звук на скъсана хартия и долови мирис на изгоряло. Баща й гореше документи. Майка й измърмори, че било време да ляга. Лорана притвори очи в безмълвна агония, стисна решително устни и се запъти към спалнята си по студения коридор.

Глава 8

Съмнения.

Засада!

Нов приятел.

Елфите ги събудиха преди зазоряване. На север се кълбяха буреносни облаци и протягаха сивите си пръсти към Куалинести. Гилтанас дойде, след като закусиха. Беше облечен в синя туника и ризница от плетена стомана.

— Това са провизиите. — Той посочи воините, които държаха в ръце големи пакети. — Ако имате нужда, ще ви дадем оръжия и доспехи.

— Тика има нужда от меч, ризница и щит — каза Карамон.

— Ще направим каквото можем, но се съмнявам, че имаме толкова малка ризница.

— Как е Терос Айрънфелд? — попита Златна Луна.