Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 185

— Така е — намеси се внезапно Флинт, — но решението ти е взето с главата, а не със сърцето. Което означава, че дълбоко в себе си смяташ, че не трябва да се разделяме.

— Аз няма да остана при тези елфи! — Тика скръсти ръце на гърдите си. — Идвам с теб. Възнамерявам да стана воин. Като Китиара.

Танис се намръщи. Името й му подейства като удар.

— Аз също нямам намерение да се крия при елфите — каза Ривъруайнд, — особено когато хората от моята раса се бият заради мен.

— Аз и той сме едно — подкрепи го Златна Луна и положи ръка в неговата. — И освен това усещам, че магьосникът е прав — водачът не е сред елфите. Те искат да напуснат тези земи, а не да се бият за тях.

— Всички тръгваме с теб, Танис — заяви твърдо Флинт.

Полуелфът огледа групата безпомощно, поклати глава и се усмихна.

— Прави сте. Наистина смятам, че не трябва да се разделяме. Това е най-логичното и смислено нещо и точно заради това няма да го направим.

— Сега дали не може малко да подремнем? — прозя се Физбан.

— Чакай малко, старче. Ти не си един от нас и със сигурност отиваш с елфите.

— Така ли? — Очите на магьосника изгубиха обичайното си отнесено изражение и той го изгледа пронизващо, едва ли не с омраза. Полуелфът неволно отстъпи крачка назад, долавяйки почти осезаемата аура на могъщество, която излъчваше старецът. — Ще ходя там, където поискам, така че тръгвам с вас.

Райстлин изгледа Танис с поглед, който означаваше: „Е, дадоха ли ти да разбереш!“. Полуелфът извърна неохотно глава. Вече съжаляваше, че не бе обсъдил предварително нещата с магьосника, но не виждаше как това може да стане сега, когато разбра, че старецът идва с тях.

— Говоря само на теб, Райстлин! — Танис премина на лагерен език, жаргонна форма на общия, използвана в наемните отряди в Крин. Навремето близнаците бяха изкарвали прехраната си в подобни отряди и Танис знаеше, че ще го разбере, докато старецът няма да схване какво си говорят.

— Щом искаш — отвърна Райстлин на същия език, — но не мога да ти кажа почти нищо.

— Ти се боиш от него. Защо?

Магьосникът се загледа в далечината и бавно отвърна:

— Не знам, Танис, но е вярно. Този старец е могъщ. Долавям огромна сила. Страх ме е! — Очите му проблеснаха и той се отнесе в мислите си. След малко въздъхна и се върна в настоящето. — Но той е прав. Опасно е да се опитваш да го спреш.

— Малко са ни другите ядове, та сега сами си навличаме поредния под формата на изкукуригал стар магьосник — премина той на общия език.

— Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че има и още един? — Райстлин изгледа брат си многозначително и също премина на общия. — Изморен съм. Трябва да поспя. Ще пазиш ли, братле?

— Да! — Карамон погледна Стърм. — Но първо ще поговорим с Танис.

Райстлин кимна, подаде ръка на Физбан и двамата се оттеглиха. Старецът замахна заплашително с жезъла си към едно дърво и го обвини, че искало да го спъне.

— Като че ли не ни стигаше един луд магьосник! — измърмори Флинт. — Отивам да спя.

Един по един всички се оттеглиха. Останаха само Танис, Карамон и Стърм. Той ги погледна изморено. Досещаше се за какво ще стане въпрос. Карамон се беше изчервил и зяпаше в краката си, а Стърм гладеше мустаците си.