Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 183

Гилтанас замълча и духна пламъка на лампата си. Останалите го последваха един по един, както се бяха присъединили към песента му. Гласовете заглъхнаха и огньовете изгаснаха. Мракът и тишината покриха земята. Ехото от последните строфи отекна в далечните планини като шум на падащи листа.

Говорителят се изправи.

— А сега е време за заседанието на Висшия Съвет. То ще се проведе в Залата на Небето. Танталас, бъди така добър да заведеш хората си там.

Залата на Небето беше просторно квадратно помещение, осветено от факли. Таванът представляваше черен купол, осеян със звезди. Но северната му част бе съвсем тъмна и светкавици прорязваха линията на хоризонта. Говорителят направи жест на Танис да събере приятелите си, след което цялото множество ги заобиколи. Нямаше нуждая да призовава за тишина, защото, когато започна, дори вятърът стихна.

— Ето, разбрахте в какво положение се намираме. — Той посочи нещо на пода. Спътниците видяха под краката си огромна карта. Таселхоф, застанал насред Равнините на Абанасиния, въздъхна очаровано, тъй като през целия си живот не бе виждал толкова красиво нещо.

— Ето го и Солас! — възкликна той.

— Да, Кендеркин. Това е един от градовете, където се струпват драконянските армии. Другият е Хейвън. — Той докосна с жезъла си мястото на картата. — Господарят Верминаард не крие, че възнамерява да нападне Куалинести. Не го е сторил досега, защото все още събира армиите си и подготвя маршрутите за снабдяване с боеприпаси и храна. Ние няма да издържим на такава масирана атака.

— Защитата на града не е трудна — обади се Стърм. — Дотук няма пряк път. На идване минахме по мостове над толкова дълбоки урви, че ако ги съборите, никоя армия няма да успее да стигне до Куалинести. Защо не го направите?

— Ако беше само армията, лесно щяхме да се защитим. Но сме безпомощни пред драконите. — Говорителят разпери ръце. — Легендите разказват, че единственото оръжие срещу тях е копието на могъщия Хума. Но него вече го няма и доколкото ни е известно, никой не знае тайната му.

Физбан понечи да се обади, но Райстлин му изшътка да мълчи.

— Трябва да напуснем този град — продължи Говорителят.

— Ще отидем на запад, в непознати земи, и дано там намерим дом за хората ни. Може дори да се завърнем в Силванести, най-древната ни родина. От една седмица планът е готов. На войската на Верминаард са й нужни три дни, за да се придвижи до тук, и нашите съгледвачи ще ни уведомят, когато тя напусне Солас. Имаме време да се изтеглим на запад. Но наскоро разбрахме, че в Пакс Таркас има трета армия, която е на по-малко от един ден път оттук. Ако не бъде спряна, ние сме обречени.

— Имате ли някаква идея как да я задържите? — попита Танис.

— Да. — Говорителят погледна по-малкия си син. — Знаете, че хората от Солас, Гейтуей и другите близки градове работят като роби в крепостта Пакс Таркас. Верминаард не е глупав. За да потисне всякакви мисли за бунт, той като заложници жените и децата им. Смятаме че освободим мъжете ще въстанат срещу поробителите и ще освободим, мъжете ще въстанат срещу поробителите и ще ги избият. На Гилтанас беше възложено да предизвика бунта. Трябваше да отведе хората на юг, в планините, и така да подмами третата армия да ги преследва, оставяйки ни по този начин време за изтегляне.