Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 184

— А какво щеше да стане с хората? — запита рязко Ривъруайнд. — Според мен намерението ви е било да ги хвърлите на драконяните така, както се хвърля месо на озверели вълци.

— Боя се, че Господарят Верминаард така или иначе ще ги убие. Рудата е почти на привършване. Той ще използва всички налични ресурси, но в крайна сметка пленниците ще станат излишни. В планините има долини и пещери, където тези хора могат да се приютят и да се спасят от драконянските армии. Освен това тези проходи се отбраняват много лесно, особено сега, когато предстои зимата. Вярно е, че някои ще загинат, но тази цена трябва да се плати. Ти, човеко от Равнините, кое би предпочел, ако имаше избор — да умреш в робство или да загинеш в битка?

Ривъруайнд не отговори и се загледа мрачно в картата.

— Мисията на Гилтанас се е провалила и сега искаш ние да разбунтуваме хората, така ли? — попита Танис.

— Да, Танталас — отвърна Говорителят. — Синът ми знае таен вход в Пакс Таркас — прохода Сла-Мори, който ще ви отведе в крепостта. Така не само ще освободите хората, но и ще дадете на елфите възможност да напуснат тази страна. Възможност, която не ни бе дадена, когато човеците навлякоха Катаклизма на всички раси!

Ривъруайнд го погледна намръщено. Лицето на Стърм потъмня. Говорителят замълча и въздъхна.

— Простете ми. Не исках да ви обиждам. Аз не мразя хората. Изпращам с вас сина си Гилтанас напълно доброволно и знам, че може вече никога да не го видя. Правя тази жертва, за да може да живее както нашата, така и вашата раса.

— Нужно ни е време, за да обмислим предложението — отговори Танис, макар да знаеше какво щеше да бъде решението им.

Говорителят кимна и елфите се разделиха, за да им сторят път. След това ги последваха до горичката и там ги оставиха насаме.

Танис се изправи пред групата. Лицата им представляваха маски от светлини и сенки. „През цялото време правех всичко възможно, за да останем заедно, помисли си той, но сега трябва да се разделим. Не бива да поемаме риска да отнесем Дисковете в Пакс Таркас, а Златна Луна няма да иска да ги остави тук.“

— Предлагам да тръгна сам — започна тихо той. — Смятам, че е време да се разделим, приятели мои. Моля ви, изслушайте ме, преди да кажете каквото и да е. Предлагам Тика, Златна Луна, Ривъруайнд, Карамон, Райстлин и ти, Физбан, да тръгнете с елфите, за да спасите Дисковете. Те са твърде ценни.

— Може и да си прав — прошепна Райстлин от дълбините на качулката си. — Златна Луна няма да намери сред елфите от Куалинести този, когото търси.

— Защо си толкова сигурен? — изненада се полуелфът.

— Той не разбира нищо, Танис — обади се Стърм. — Само говори…

— Защо, Райстлин? — прекъсна го нетърпеливо Танис.

— Нали чу какво каза рицарят! — изсъска магьосникът. — Аз не разбирам нищо!

Полуелфът въздъхна и го остави на мира.

— Провъзгласихте ме за ваш водач…