Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 144

— Къде са другите? — попита Стърм и се закашля от праха.

— Влязоха в храма. Карамон каза да ви изчакам тук. Флинт твърди, че там е безопасно, защото бил строен от джуджета, нали разбираш. Райстлин дойде в съзнание. И той каза, че е безопасен — бил в ръцете на богинята. Ривъруайнд също е там. Гледаше ме, сякаш искаше да ме убие! Но се качи по стълбите…

— Добре, добре! — прекъсна го Танис. — Достатъчно! Пусни ме, Стърм. Трябва да постоя малко на крака, иначе ще умра. Вземи Тас и ме чакайте горе. Тръгвайте, дяволите да ви вземат!

Стърм сграби Таселхоф за яката и го повлече по стълбите. Танис се облегна на стената. Обля го студена пот. Всяко вдишване му причиняваше жестоки болки. Изведнъж останалата част от пода в Залата на предците се срина с адски грохот. Храмът на Мишакал се разтресе из основи. Полуелфът направи опит да стане, но не успя. Чу зад гърба си рева на нахлуващата вода. Ново море беше заляло Ксак Тсарот. Мъртвият град бе погребан.

Танис стоеше в кръглата стая, в която свършваха стълбите. Изкачването едва не го бе убило. Цяло чудо беше, че успя. В помещението цареше благословена тишина, нарушавана единствено от тежкото дишане на спътниците му. Той се огледа, за да се увери, че всички са тук. Стърм бе седнал до торбата с дисковете, подпрял се на стената. Райстлин лежеше бриз с аромат на пролет. Жезълът отново се намираше в ръцете на статуята, а на врата на Златна Луна висеше нейният амулет.

— Сега съм посветена — съобщи тихо Златна Луна. — Послушница съм на Мишакал и макар че още много трябва да уча, имам вярата си. И най-вече имам силата да лекувам. Ще поднеса изцелението в дар на хората.

Тя вдигна ръка, докосна челото на Танис и прошепна молитва към Мишакал. В тялото му се вляха сила и покой, които възродиха духа му и излекуваха раните.

— Вече си имаме посветен и това е много полезно — каза Флинт. — Но, доколкото разбрах, Верминаард също е посветен и освен това много силен. Както ние открихме един от добрите древни богове, така той е открил някой от злите. Не разбирам с какво тези Дискове ще ни помогнат срещу пълчищата драконяни.

— Прав си — потвърди Златна Луна. — Аз не съм воин, а лечител. Нямам силата да обединя расите в нашия свят, за да се опълчат срещу злото и да възстановят равновесието. Мой дълг е обаче да намеря личността, която разполага с могъществото и мъдростта да изпълни тази задача, и да й дам Дисковете на Мишакал.

Настъпи продължително мълчание. И тогава…

— Трябва да се махаме оттук, Танис — обади се Райстлин от сянката близо до вратата, където се беше притаил. — Чуй!

Бойни рогове. Звук от множество бойни рогове, носен от северния вятър.

— Армиите — изрече бавно Танис. — Значи войната е започнала.

Спътниците напуснаха Ксак Тсарот на здрачаване и се отправиха на запад през планините. Зимата беше настъпила Сухите листа, понесени от мразовития вятър, брулеха лицата им. Бяха решили да отидат в Солас, за да се запасят с провизии и да съберат информация, преди да решат накъде да тръгнат да търсят водача. Танис вече предусещаше споровете, които щяха да се разгорят. Стърм нееднократно бе споменавал Соламния, Златна Луна говореше за Хейвън, а самият той смяташе, че най-сигурното място за Дисковете е кралството на елфите.