Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 142

Рицарят коленичи до Танис и с неизразимо облекчение установи, че той стене и мърда. Взе го на ръце и го притисна до себе си.

— Не можеш да си представиш колко се радвам, че пак си тук! — прошепна с дрезгав глас.

— Ривъруайнд… — измърмори объркано Танис.

— Тук е. Той ти спаси живота. Спаси живота на всички ни. — Стърм говореше почти несвързано. — В момента сме в лифта. Качваме се нагоре. Градът се руши. Къде си ранен?

— Предполагам, че имам няколко счупени ребра. — Лицето му се сгърчи от болка. Погледна към Ривъруайнд, който въпреки раните си все още беше в съзнание. — Бедният. Златна Луна. Видях я как умира, Стърм, и нищо не можеше да се направи.

Рицарят му помогна да се изправи.

— Взехме Дисковете. Тя ги искаше и се пребори за тях. В торбата ми са. Сигурен ли си, че можеш да стоиш прав?

— Да — отвърна Танис и си пое въздух. — Важното е, че Дисковете са у нас, каквото и да означава това. Разминаха се с втория казан. По веригата му висяха гроздове пищящи джуджета, които размахваха юмруци и проклинаха спътниците си. Бупу се разсмя и след като погледна въпросително Райстлин, се изправи. Магьосникът се беше подпрял на стената на казана и устните му мълвяха беззвучно поредното заклинание.

Стърм се взря в мъглата.

— Колко ли ще са горе? Танис също вдигна поглед.

— Надявам се повечето да са избягали — каза той и обхвана гърдите си с болезнена гримаса.

Внезапно казанът се разклати, пропадна с половин метър, спря и отново започна да се издига бавно. Приятелите се спогледаха тревожно.

— Механизмът…

— Или се е повредил, или драконяните са ни видели и се опитват да го спрат — предположи Танис.

— Нищо не можем да направим — каза Стърм с яростно безсилие и се втренчи в торбата с Дисковете, — освен да се молим на тези богове…

Казанът отново се заклати и пропадна. Остана така за миг и пак започна бавния си ход нагоре. Вече виждаха ръба на скалата и отвора. Казанът пълзеше към заветната цел сантиметър по сантиметър и всички си представяха как всяко звено на веригата минава по зъбците на колелото, което ги издигаше към…

— Драконяни! — изписка Тас и посочи нагоре.

Двама драконяни стояха до отвора и ги наблюдаваха, готови за скок.

— Искат да скочат при нас! Казанът няма да издържи! — извика Флинт. — Ще се разбием!

— Предполагам, че точно това целят — каза Танис. — Те имат криле.

— Дръпнете се! — заповяда Райстлин и се изправи.

— Райст, недей! — хвана го брат му. — Твърде си слаб.

— Имам сила за още едно заклинание, но не знам дали ще подейства. Ако разберат, че съм магьосник, може да успеят да устоят.

— Скрий се зад щита на Карамон — каза бързо Танис.

Мъглата ги скри от погледа на драконяните, но попречи и на самите тях да виждат. Казанът продължаваше да пълзи бавно нагоре. Райстлин стоеше зад щита на Карамон и се взираш в мъглата в очакване да види драконяните.

Танис почувства студен повей. Вятърът разнесе мъглата за миг и драконяните се оказаха на сантиметри от тях! В съшия момент ги видяха и те. Един от тях разпери криле и се понесе към казана с триумфален крясък и меч в ръката.