Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 140
Маргарет Вайс
— Тас, отиваме към лифта!
Кендерът кимна в знак, че е разбрал, направи гримаса, наподобяваща драконянин, и прокара ръка през гърлото си.
— Като стигнем там иди да разбереш кой казан ще се спусне първи и ми сигнализирай. Нападаме веднага щом стигне долу.
Перчемът на Таселхоф подскочи.
— Кажи и на Флинт — довърши Стърм, останал почти без глас.
Тас отново кимна и изтича да намери джуджето. Рицарят се изправи, за да облекчи болката в гърба, и отново закрачи по улицата. На мястото, където трябваше да се спусне казанът, стояха в очакване двайсетина драконяни. Той си представи другите, които стояха горе и с камшици и крясъци принуждаваха паникьосаните джуджета да се спускат. Надяваше се хаосът да продължи достатъчно дълго.
Видя близнаците, които тъкмо влизаха в двора, и се присъедини към тях. Сепна се, когато една каменна плоча се разби точно зад гърба му. Ривъруайнд се появи с Танис на ръце. Стърм се спусна да му помогне, но варваринът го изгледа, сякаш го виждаше за пръв път в живота си.
— Остави го на земята и си почини. Ние отиваме при лифта да се бием. Изчакай ни тук. Когато ти подам сигнал…
— Прави каквото сметнеш за добре — прекъсна го студено Ривъруайнд и внимателно положи Танис на земята, след което се свлече до него и обхвана главата си с ръце.
Стърм се поколеба. Тъкмо щеше да коленичи до Танис, когато пристигна Флинт.
— Отивай. Аз ще видя как е — предложи джуджето.
Рицарят му кимна благодарно. Видя Таселхоф, който подскачаше през двора. Драконяните гледаха нагоре и ругаеха, сякаш така щяха да ускорят спускането на казана.
Флинт го ръгна в ребрата.
— Как ще се преборим с тия?
— Елегантно. Ти оставаш тук с Ривъруайнд и Танис. Карамон и аз ще се справим — каза Стърм с повече увереност, отколкото изпитваше.
— И аз — прошепна магьосникът. — Все още мога да правя заклинания.
Рицарят не отговори. Не вярваше на магиите, както не вярваше и на Райстлин, но нямаше избор. Карамон едва ли би влязъл в битката без брат си. Стърм подръпна мустаци и извади меча си от ножницата с нервно движение. Карамон скръсти ръце и започна да свива и разпуска огромните си юмруци. Райстлин затвори очи и започна да се съсредоточава. Бупу, която се беше притаила в една ниша, наблюдаваше всичко това с широко отворени уплашени очи.
Казанът се показа. От него висяха множество джуджета. Драконяните започнаха схватка помежду си, точно както се надяваше Стърм. В земята наоколо зейнаха нови пукнатини, от които бликна вода, и това още повече подсили паниката им. Не след дълго град Ксак Тсарот щеше да се озове на дъното на Ново море.
В мига, когато казанът докосна земята, джуджетата скочиха и се разбягаха на всички страни.
— Сега! — изкрещя рицарят.
— Махни се от пътя ми! — изсъска магьосникът, извади пълна шепа пясък от една торба, пръсна го на земята и прошепна:
