Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 139

— Жив ли с? — изкрещя Танис.

— Да! — отвърна му с треперещ глас кендерът. — Но не иска да помръдне!

— Аз ще говоря с него, а вие тръгвайте. Ей сега идвам. Тръгвайте!

Таселхоф се поколеба, но Флинт сложи умолително ръка на рамото му. Тас изсумтя, обърна се и двамата затичаха през отломките.

Танис коленичи до Ривъруайнд, но тогава от прахоляка изникна Стърм.

— Отивай! — каза му полуелфът. — Поемаш командването. Стърм се засуети. Една колона рухна и ги посипа с парчета разтрошен камък. Танис закри Ривъруайнд с тялото си и из-изкрещя на рицаря:

— Тръгвай! Ако стане нещо, теб ще държа отговорен! Стърм си пое въздух и побърза да настигне отдалечаващата се светлина от жезъла на Райстлин. Останалите се бяха събрали в един тесен проход, чийто таван все още се държеше, но грохотът се чуваше от всички страни.

Земята отново се разтресе и от пукнатините в стените рукнаха вадички.

— Къде е Танис? — попита Карамон.

— Ще ни настигне — отвърна рязко Стърм. — Ще го изчакаме… поне малко.

Чу се оглушителен шум. Стената се разцепи и морето нахлу в помещението. Стърм тъкмо се канеше да заповяда на останалите да тръгват, когато се появи Ривъруайнд, носещ тялото на Танис.

— Какво става? — хвърли се към него рицарят. — Нали не е…

— Пострада заради мен — изрече едва чуто Ривъруайнд. — Казвах му да ме остави на мира. Исках да умра заедно с нея. Тогава една плоча падна. Той изобщо не я видя…

— Аз ще го нося — прекъсна го Карамон.

— Не! — Ривъруайнд изгледа воина и стисна още по-здраво тялото на Танис. — Аз ще го нося. Да тръгваме.

— Добре! Оттук! — подкани ги нетърпеливо Бупу и ги поведе през умиращия за втори път град.

От леговището на дракона излязоха на големия площад, който бързо потъваше под водите на Ново море. Всички се държаха един за друг, за да не ги отнесе силното течение на нахлуващата в пещерата вода. Джуджета пищяха и се щураха във всички посоки. Някои бяха отнесени от вълните, други се катереха по покривите на рушащите се сгради, а трети кръстосваха обезумели улиците. Стърм реши, че имат едно-единствено спасение.

— На изток! — изкрещя той и посочи широката улица, която извеждаше при водопада. Погледна разтревожен към Ривъруайнд. Варваринът имаше вид на човек, който не забелязва нищо около себе си. Танис още беше в безсъзнание, а можеше и да е мъртъв. Стърм се смрази от страх, но потисна емоциите си. Изтича напред и настигна близнаците.

— Трябва на всяка цена да стигнем до лифта.

Карамон бавно кимна.

— Това означава да се бием.

— Да, по дяволите! — отвърна уморено Стърм и си представи тълпите драконяни, които също се опитваха да напуснат града. — Това означава да се бием! Имаш ли някакви по-добри идеи?

Карамон поклати глава.

Стърм стигна до ъгъла и изчака разбитата и изтощена трупа. Отпред, сред облаците прах, се виждаше лифтът. Точно както очакваше, около него се тълпяха безчет драконяни, които нервничеха, докато чакаха да се доберат до повърхността. За щастие не обръщаха внимание на нищо друго. Трябваше да ги изненадат. Всяка секунда имаше решаващо значение. Рицарят сграбчи минаващия покрай него кендер и извика: