Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 138

— Помогни ми!

Гласът отекна по-скоро в съзнанието му. Стърм сграбчи ръката на Райстлин и му помогна да се изправи. Кръвта личеше ясно върху червената му роба, но не изглеждаше сериозно ранен. Въпреки това Стърм се огледа за помощ. Зачуди се какво правеха останалите, но блясъкът му пречеше да ги види. Изведнъж се появи Карамон. Доспехите му сияеха в синьо.

— Помогни ми да намеря книгата! — вкопчи се в него Райстлин.

— Нямаме време! — изрева воинът и сграбчи брат си. — Трябва да те изнеса оттук.

Лицето на магьосника се изкриви от гняв и безсилие. Той се свлече на колене и започна трескаво да преравя купчината съкровища. Карамон се опита да го вдигне, но Райстлин го отблъсна.

Звънът продължаваше да отеква в главите им. По бузите на Стърм се стичаха сълзи от болка. Изведнъж нещо падна на пода точно пред него и сградата се разтресе. Покривът на помещението се рушеше, колоните вибрираха, стените се срутваха.

Тогава звънът спря — с дракона беше свършено. От Кхисант бе останала само купчина димяща пепел.

Стърм въздъхна, но облекчението му не трая дълго. Звукът на жезъла бе заменен от грохота на рушащия се дворец, в този момент се появи Танис. Едната му буза кървеше. Поредната плоча от тавана се стовари близо до тях и Стърм едва свари да издърпа приятеля си зад олтара.

— Градът се руши! как ще се махнем оттук:

— Единственият път е този, от който дойдохме — през тунела — извика Танис и клекна, защото върху олтара се стовариха още парчета от тавана.

— Абсурд! Трябва да има и друг изход!

— Ако има, ще го открием — извика уверено Танис и опита да види приятелите си през кълбата прах. — Къде са останалите? — Обърна се и видя само Райстлин и Карамон. Потресен установи, че магьосникът продължава да рови в съкровището. След малко съзря и дребната фигурка, която го дърпаше за ръкава. Бупу! Танис се хвърли към нея и едва не я просна на земята. Джуджето изпищя ужасено и се скри зад кумира си.

— Трябва да се махаме оттук! — изрева Танис, сграбчи робата на Райстлин и го изправи на крака. — Престани с тази алчност и накарай джуджето да ни покаже как да се измъкнем, в противен случай ще те удуша с ей тези две ръце!

Той запрати магьосника обратно към олтара. Бупу изписка:

— Елате. Знам път!

— Райст — замоли го Карамон, — не можеш да намериш книгата! Ако не се махнем веднага, ще загинем.

— Много добре — процеди през зъби той, взе магическия си жезъл от купчината и се изправи, подкрепян от брат си. — Бупу, покажи ни пътя.

— Райстлин, накарай жезъла си да свети, за да можем да те следваме! — нареди Танис. — Отивам да намеря останалите.

— Ей там са — посочи Стърм, — но се боя, че няма да успееш сам да се справиш с варварина.

Танис се затича сред падащите камъни. Намери Ривъруайнд коленичил на мястото, където преди това бе стояла Златна Луна, а Флинт и Таселхоф се опитваха да го изправят на крака. Там не беше останало нищо освен чернилка по камъка. Пламъците я бяха погълнали.