Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 137
Маргарет Вайс
Златна Луна изглеждаше сломена, но в този момент към нея се приближи Стърм.
— Открих Дисковете — прошепна тихо и улови треперещата й ръка. — Твърдо ли си решена, милейди?
Тя сведе глава. Беше бледа като мъртвец, но изражението й бе непреклонно. От плитката й се бяха измъкнали няколко кичура сребристоруса коса, които скриваха лицето й от дракона. Златна Луна намери сили в себе си, вдигна поглед към рицаря и му се усмихна. Усмивката й бе едновременно тъжна и изпълнена с покой — като на мраморната богиня. Не каза нищо, но Стърм разбра посланието й и се поклони в знак на подчинение.
— Моля се смелостта ми да е поне колкото твоята, милейди. Няма да те предам.
— Сбогом, рицарю. Кажи на Ривъруайнд… — Гласът й изневери и очите й се напълниха със сълзи. Тя се побоя да не се размекне, преглътна думите и се обърна към дракона. Богиня Мишакал изпълваше съзнанието й, отговаряйки на молитвата й.
— Не се предаваме! — Гласът й отекна едновременно със замаха на жезъла и преди драконът да се осъзнае, тя го стовари върху вдигнатия над Райстлин крак.
При допира с плътта на дракона жезълът издаде нисък, ясен звук и се счупи на две. От парчетата изригна ослепителна синя светлина, която обгърна чудовището.
Кхисант изпищя яростно. Беше ранена смъртоносно. Размаха диво опашка и изви глава, опитвайки се да избяга от изгарящата светлина. Искаше единствено да убива, да унищожи тези, които се осмелиха да й причинят такава болка. Но синият огън я погълна така, както бе погълнал и Златна Луна.
Дъщерята на Главатаря стискаше здраво счупения жезъл и когато светлината започна да се усилва, го приближи възможно най-близо до дракона. Синият огън изгаряше ръцете й и тя падна на колене, но не го изпусна. Чу пронизителния писък, а след него единствено кристален звън. Болката бе толкова силна, че вече не я чувстваше като част от себе си. Изведнъж я налегна страшна умора. Помисли, че ще заспи и ще се събуди там, където беше истинското й място…
Стърм видя светлината, която бавно унищожаваше дракона и се разпростря и върху Златна Луна. Чу звъна, който ставаше все по-силен и по-силен, докато накрая заглуши дори писъците на умиращата Кхисант. Понечи да отиде при Златна Луна и да изтръгне от ръцете й жезъла… но когато пристъпи към нея, разбра, че не може да й помогне.
Полузаслепен от синия огън и оглушен от звука, рицарят призова всичките си сили, за да изпълни клетвата, която бе дал — да вземе Дисковете. Той отмести поглед от лицето на Златна Луна, изкривено от невероятното страдание, и от тялото й, което бавно се топеше в огъня. Стисна зъби, за да потисне болката в главата си, и отиде при купчината, където беше забелязал Дисковете — стотици тънки листове платина, скрепени с пръстен. Наведе се и ги вдигна. Лекотата им го учуди. Изведнъж сърцето му замря. От купчината се подаде окървавена ръка и стисна китката му.
