Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 127

— Плановете ни още не са готови, ваше величество — отговори полуелфът.

Големият Бълп вече ги знаеше. Още преди много време беше пробил дупка в една от стените на чакалнята, за да подслушва онова, което поданиците му си говореха, докато чакаха аудиенция — така разбираше с какво възнамеряват да го безпокоят. Така узна и плановете на компанията, но не се издаде Тази му благосклонност навярно се дължеше и на употребата на термина „ваше величество“. Досега не беше чувал титла, която така да му подхожда.

— Ваше величество — повтори той, въздъхна с облекчение и тупна един от стражите по врата. — Да запомниш. Отсега нататък ще ми викате „Ваше величество“.

— Д-да, д-да, ваше величество — заекна джуджето.

Великият Фудж направи царствен жест и спътниците напуснаха залата. Докато излизаха, Големият Бълп, Фудж I остана изправен с усмивка, която смяташе за любезна. След това изражението му се промени и усмивката му стана толкова крива и зла, че стражите се струпаха около него в очакване.

— Ти — каза на единия, — иди в покои. Донеси карта. Дай на глупаци в друга стая.

Стражът отдаде чест и изхвърча навън. Другият остана наблизо и продължи да го зяпа с отворена уста. Фудж се огледа иго придърпа още по-близо, чудейки се как да формулира следващата си заповед. Бяха му нужни герои и щом такива нямаше, щеше да ги направи сам от наличните боклуци. Ако драконът ги погубеше, загубата нямаше да е голяма, но ако успееха да го убият, тогава джуджетата щяха да получат онова, което им бе по-скъпо от всички красиви камъни в Крин — сладките, безгрижни дни на свободата! И повече никой нямаше да ги кара да работят.

Фудж се наведе и прошепна на стражника:

— Иди при дракон. Предай много поздрави от негово величество Голям Бълп, Фудж I. Кажи му…

Глава 20

Картата на Големия Бълп.

Книгата със заклинания на Фистандантилус.

— Нямам никаква вяра на тези копеленца и изобщо не ми харесва как миришат — изръмжа Карамон.

— Съгласен съм с теб — прошепна Танис. — Но нямаме избор.

Обещахме да му донесем съкровището. Ако ни предаде, не печели нищо.

Седяха на пода в чакалнята, мръсно помещение в съседство с тронната зала. Украсата беше почти толкова вулгарна като другата. Всички бяха нервни и напрегнати, говореха малко и поглъщаха храната си почти насила.

Райстлин отказа да яде. Седна по-далеч от останалите и забърка билковата си отвара, която облекчаваше кашлицата му. След като я изпи, се уви плътно в робата си и затвори очи. Бупу се сви до него и започна да рови в торбата си. Карамон, който се беше приближил да нагледа брат си, видя ужасен как някаква опашка изчезва в устата й.

Ривъруайнд също седеше встрани от останалите. Не вземаше никакво участие в разговора и гледаше мрачно в една точка. Нечия ръка докосна рамото му, но той дори не вдигна глава.

Златна Луна коленичи до него, понечи да му каже нещо, но гласът й изневери и тя се закашля.