Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 126

Преди да влязат в двореца на Големия Бълп, той беше хванал ръката на Танис и го бе предупредил:

— Не се заблуждавай от цялата бутафория. Тези същества са много лукави.

При влизането им Фудж имаше доста изплашен вид. Райстлин изрече няколко любезности, които успокоиха, но донякъде и разочароваха Големия Бълп.

Магьосникът обясни, спорадично прекъсвайки речта си от пристъпи на кашлица, че били дошли с мир, не желаели да причиняват неприятности и само искали да вземат от леговището на дракона някакви предмети с религиозна стойност, след което да си отидат, за предпочитане незабелязани от дракона.

Това никак не съвпадаше с плановете на Големия Бълп. Той предположи, че не е чул добре. Затова се наведе от позлатения си трон, размаха шарените си одежди и спокойно заяви:

— Вие тук. Имате мечове. Убиете дракон.

— Не — отвърна Танис, — както обясни нашият приятел, драконът охранява един предмет, който принадлежи на нашите богове. Ние искаме да го вземем и да се махнем от града, преди драконът да е забелязал, че го няма.

Големият Бълп са намръщи.

— Откъде знам, че няма вземе всичко съкровище и остави в град само побеснял дракон? Там голямо съкровище, много красиви камъни.

Райстлин го изгледа с блеснали очи. Стърм, който си играеше с дръжката на меча, отправи към магьосника презрителен поглед.

— Ще ти донесем хубави камъни — увери го Танис. — Помогни ни и ще ти донесем цялото съкровище. Ние искаме само нашия свещен предмет.

На Големия Бълп вече му бе станало ясно, че си има работа с крадци и лъжци, а не с героите, които беше очаквал. Тези очевидно се страхуваха от дракона толкова, колкото и той самият. Хрумна му една мисъл.

— Какво искате от Голям Бълп? — попита Фудж със зле прикрита досада.

Танис въздъхна облекчено. Най-после!

— Бупу ни каза, че сте единственият в града, който може да ни заведе в бърлогата на дракона.

— Заведа!? — Джуджето се изуми и побърза да се увие плътно в робата си. — Няма! Голям Бълп не може загине. Народ се нуждае от мен.

— Не, не, нямах това предвид — побърза да го успокои Танис. — По-скоро ни дайте карта или изпратете някой да ни заведе.

— Карта! — Фудж избърса потта от челото си с ръкава на робата. — Това трябвало каже първо. Карта. Да. Ще дам карта. Дотогава яжте. Гости на Голям Бълп. Стражи отведат в обедна зала.

— Благодаря, не сме гладни — отвърна любезно Танис. На път за тронната зала бяха минали през обедната. Смрадта бе достатъчна да убие дори апетита на Карамон. — Ние си носим храна — продължи Танис, — трябва ни само малко време, за да си починем и да обсъдим плановете си.

— Сигурно. — Джуджето се наведе напред. Двама стражи му помогнаха да слезе от трона, защото краката му не достигаха земята. — Идете в чакалня. Седнете. Яжте. Говорете. Аз пратя карта. Може кажете планове на Голям Бълп?

Танис хвърли бърз поглед към него и видя лукавата искра в очите му. Изведнъж му стана студено, защото си даде сметка, че той съвсем не бе клоунът, за който се представяше. Съжали, че не се бе посъветвал по-подробно с Флинт.