Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 124

— Знам тайния код. Пусни вляза!

— Тайният код е пет! — отвърна приглушен глас.

— Почуках пет! — ядоса се Бупу. — Пускай!

— Почука шест.

— Аз броих осем — обади се втори глас.

Бупу натисна вратата с две ръце и тя се отвори без никакво затруднение.

— Почукам четири. Пусни вътре! — И размаха гневно юмрук.

— Добре — изръмжа първият глас.

Тя затвори вратата и отново почука два пъти. Танис погледна притеснено кендера, който едва сподавяше смеха си. Вратата отново се отвори.

— Влизай. Но това не четири — прошепна й той, но така, че да го чуят всички. Тя не му обърна внимание и влезе вътре, влачейки торбата си по пода.

— Отиваме при Голям Бълп.

— Водиш това много при Голям Бълп? — Единият от стражите се зазяпа в огромния Карамон и високия Ривъруайнд и ченето му увисна.

— Отиваме при Голям Бълп — повтори гордо Бупу. Стражът заотстъпва заднишком, без да сваля поглед от странната група. Изведнъж се обърна и се втурна да бяга, крещейки с всичка сила:

— Армия! Влезе армия! — Ехото отекна по цялата улица.

— Ба! — изсумтя Бупу. — Тъп глъп-фунгер! Хайде! Отива при Голям Бълп.

Тя закрачи по коридора, притиснала торбата към гърдите си. Виковете на стража още отекваха по коридора.

— Армия! Армия гиганти! Спасявайте Голям Бълп.

Великият Голям Бълп, Фудж I бе земеров сред земеровите. Изглеждаше почти интелигентен, а освен това се говореше, че е ужасно богат и невероятен негодник. Бълп открай време бе най-таченият клан в Ксак Тсарот, или „Т“, както му викаха самите те, още откакто една нощ Нулф Бълп паднал мъртвопиян в пещерата и открил града. На сутринта, когато изтрезнял, го обявил за собственост на своя клан. Бълп веднага се нанесли и били така благосклонни да позволят и на клановете Стъд и Глъп да се заселят в града.

Според стандартите на земеровите животът в града беше прекрасен. Външният свят не ги интересуваше (макар същият този свят да нямаше никакво понятие, че са тук, а дори да имаше, едва ли щеше да даде и пет пари). Бълп не срещаха никакви трудности да налагат властта си над другите кланове, тъй като лифтът бе конструиран от техен представител на име Глунгу с научно мислене (някои завистливи членове на клана Стъд разпространяваха слухове, че майка му била гном). Лифтът им позволяваше да тършуват из джунглата над града, което повишаваше неимоверно благоденствието им. Глунгу Бълп се превърнал в герой и бил провъзгласен за Голям Бълп. Така главатарството на клановете останало във вечно владение на Бълп.

Минали години и външният свят изведнъж проявил интерес към Ксак Тсарот. Новодошлите драконяни и самият дракон помрачили безгрижния живот на земеровите. Първоначално те възнамерявали да прочистят града от малките мърляви досадници, но джуджетата, водени от великия Фудж, се държали толкова угоднически, че съществата проявили милосърдие и само ги поробили.

След стотиците безгрижни години в Ксак Тсарот на джуджетата им се наложило да работят. Драконяните ремонтирали няколко сгради и поставили града на бойна нога и животът на джуджетата се стъжнил, защото трябвало да чистят, да готвят и да поправят разни работи.