Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 121

— Шшт! — Златна Луна разтърси ръката на Танис. — Виждаш ли го? Не, чакай…

Мъглата продължаваше да обгръща всичко и спътниците побързаха да се отдръпнат в сенките. Джуджетата се върнаха тичешком и се скупчиха зад Райстлин.

Бупу се обърна към Танис, надничайки иззад ръкава на магьосника:

— Ето дракон. Него искаш? Наистина беше драконът.

Черна и бляскава, с прибрани до тялото лъскави криле, Кхисант се измъкна изпод покрива и наведе глава, за да мине между колоните. Спря се и огледа мъглата, а червените й очи проблеснаха. Задните й крака и гущеровата опашка не се виждаха от десетметровото тяло, което заемаше почти целия двор. До нея стоеше огромен драконянин. Очевидно спореха за нещо, защото Кхисант изглеждаше гневна. Драконянинът й бе донесъл лоши вести за появата на непознати в града, които умеели да се бият и носели кафяв жезъл, чието описание беше познато на всеки драконянин в тази част на континента Ансалон.

— Не вярвам! Никой не може да оцелее! — Гласът й бе мек, почти мъркащ, но драконянинът потрепери. — Жезълът не е с тях. Щях да го усетя. Казваш, че са още горе? Сигурен ли си?

Той преглътна и кимна.

— Няма друг път надолу освен лифта, ваше величество.

— Има, глупако — изръмжа Кхисант. — Онези нещастници, джуджетата, са плъзнали навсякъде като паразити. Жезълът е у натрапниците и те се опитват да се доберат до града. Това означава само едно — искат да вземат Дисковете! Интересно как са разбрали за тях? — Тя вдигна глава и подуши въздуха, но мъглата бе гъста.

Кхисант изръмжа.

— Жезълът! Този отвратителен жезъл! Верминаард отдавна трябваше да го унищожи. Но не, той е много зает да воюва, а аз трябва да се свирам тук, в катакомбите.

— Можеш да унищожиш дисковете — предложи драконянинът.

— Да не мислиш, че не съм пробвала, глупако? — изръмжа Кхисант и вдигна глава. — Не, тук вече е прекалено опасно. Щом тези натрапници знаят тайната, сигурно са я научили и други. Дисковете трябва да се преместят на сигурно място. Осведоми бог Верминаард, че напускам Ксак Тсарот. Ще се присъединя към него в Пакс Таркас и ще доведа пришълците, за да ги разпита.

— Да осведомя бог Верминаард? — попита шокиран драконянинът.

— Точно така — отвърна жлъчно драконът. — Щом държиш толкова на формата на изказа, поискай разрешение от моя господар. Предполагам, че си изпратил повечето наемници горе?

— Да, кралице — поклони се драконянинът. Кхисант обмисли положението.

— В крайна сметка, може и да не си чак такъв идиот. Аз ще се справя тук, долу, а ти съсредоточи силите си в горната част на града. Когато ги намерите, доведи ги право при мен, но не ги осакатявайте повече от необходимото. И внимавайте с жезъла!

Драконянинът падна на колене пред Кхисант, която подуши още веднъж въздуха и се оттегли в сенките, от които беше изпълзяла. Съществото прекоси площада и към него се присъединиха други, изскочили от мъглата. Размениха няколко думи на неразбираемия си език и потеглиха по северната улица. Крачеха нехайно, като се смееха на някакви техни шеги, и скоро изчезнаха в мъглата.

— Май не изглеждат притеснени — обади се Стърм.