Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 112

— Спрете го! — извика Танис. — Отива да извика подкрепления!

— Грешиш! — изкрещя Таселхоф, който надничаше през ръба. — Те вече се качват с другия казан и са повече от петнайсет, уверявам те!

Карамон се хвърли към драконянина, който задвижваше механизма, но твърде късно. Съществото пусна колелото и бързо скочи в казана. Воинът реши, че няма да им позволи да се измъкнат, и го последва. Джуджетата акламираха шумно постъпката му, дори някои се надвесиха през ръба, за да виждат по-добре.

— Идиот! — изруга Стърм и разблъска джуджетата, за да види какво става.

Карамон и драконяните бяха станали на кълбо. От тежестта казанът започна да се спуска още по-бързо.

— Ще го направят на кайма. Отивам! — извика Стърм на Танис, сграбчи веригата и се спусна надолу.

— Сега изгубихме и двамата! — простена полуелфът. — Флинт, ела! Ривъруайнд, ти остани тук с Райстлин и Златна Луна. Виж дали не можеш да върнеш това проклето колело! Тас, не! Ти не!

Твърде късно. Кендерът изпищя ентусиазирано и се спусна по веригата. Танис и Флинт го последваха. Полуелфът започна да се спуска внимателно, точно над главата на Таселхоф, но Флинт не можа да се хване както трябва и се приземи право на дъното на казана.

Драконяните бяха притиснали воина до стената. Той успя да отблъсне единия и извади камата си, за да посрещне втория, но съществото изби оръжието му и се хвърли да издере очите му. Воинът хвана ръцете му и ги изви далеч от лицето си. Двете същества се вкопчиха едно в друго.

Другият драконянин се свести и посегна към меча си, но движението му бе възпряно от увисналия на веригата Стърм, който го ритна в лицето с тежкия си ботуш. Драконянинът политна назад. Рицарят се спусна към него и замахна с плоската страна на меча, но съществото успя да го отбие с голи ръце.

— Махни се от мен! — изрева в този момент Флинт от дъното на казана. Шлемът му се беше свлякъл над очите, а огромният крак на Карамон бе стъпил на гърдите му. В пристъп на необуздана ярост джуджето повдигна шлема си и понечи да стане, но от движението му воинът изгуби равновесие и залитна към драконянина. Съществото отстъпи и той заби нос във веригата. Драконянинът замахна с меча си, но Карамон се наведе и острието издрънча върху веригата. Флинт се хвърли към него, заби глава в корема му и двамата се строполиха на земята. Казанът се разлюля.

— Стой там! — изръмжа Танис на Таселхоф и скочи в мелето.

Тас се подчини неохотно и увисна с една ръка на веригата, хванал в другата камък, с който се надяваше да уцели някой враг по главата.

Казанът продължи да се спуска и да се люлее под тежестта на биещите се, а другият, пълен с ругаещи драконяни, се издигаше.