Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 111

— Използват един голям казан за топене на мас! Онези, които чакат реда си тук, търчат, когато чуят ония драко-боклуци да плющят с камшика. Всички скачат в казана, който е завързан с верига, и завъртат едно зъбно колело. То скърца!

Колелото се завърта и слизат надолу и много скоро нагоре се качва друг казан…

— Големи шефове. Казан с големи шефове — намеси се Бупу.

— Пълен с драконяни! — каза разтревожен Танис.

— Не идват тук. Отиват там. — Бупу махна с ръка в някаква неясна посока.

Това не успокои Танис.

— Значи те са шефовете. Колко драконяни се качват в един казан?

— Два. — Бупу се хвана здраво за ръкава на Райстлин. — Не повече.

— Всъщност са четирима — каза Тас и отправи извинителен поглед към джуджето. — От малките, които правят заклинания.

— Четирима… — Карамон скръсти огромните си ръце. — Можем да се справим с четирима.

— Да, но трябва да го нагласим така, че в следващия момент да не пристигнат още петнайсет — предупреди ги Танис.

Камшикът изплющя отново.

— Ела! — Бупу задърпа настойчиво ръкава на Райстлин. — Тръгваме. Шефове ядосани.

— Дали сега или после, мисля, че няма никакво значение — сви рамене Стърм. — Нека джуджетата да отидат както обикновено. Ние ще ги последваме и в суматохата ще изловим шефовете. Щом тук горе има казан, който трябва да се напълни с джуджета, това означава, че долу има друг.

— Предполагам — каза Танис и се обърна към земеровите. — Като стигнете до лифта… ъ… казана, не скачайте вътре. Отдръпнете се и стойте настрана. Ясно?

Джуджетата го изгледаха подозрително. Полуелфът въздъхна и погледна Райстлин. Той се усмихна и повтори нарежданията на Танис. Те веднага закимаха ентусиазирано.

Камшикът изплющя отново и се разнесе дрезгав глас:

— Стига сте се мотали, боклуци такива, или ще ви отрежем краката, та да знаете защо се бавите!

— Сега ще видим чии крака ще хвръкнат — закани се Карамон.

— Стане весело — обади се радостно едно джудже.

Агхарите се понесоха по коридора.

Глава 18

Битка при лифта.

Лекарството за кашлица на Бупу.

От две големи дупки на пода изригна горещ дим и обви всичко. В средата се изправяше гигантско зъбно колело, по което минаваше дебела верига. Единият й край се губеше в първата дупка, а над другата висеше казан, около който стояха четирима драконяни. Двама държаха камшици, а на поясите им бяха привързани криви мечове. Танис ги зърна само за миг, след което димът ги скри. Чу се плющене на камшик и приглушен говор.

— Ей, скапано джудже, какво висиш там! Скачай в казана, докато не съм ти строшил мръсните кокали! Ще… пф!

Драконянинът не успя да се доизкаже, защото гущерските му очи изхвръкнаха от орбитите при вида на излезлия от мъглата Карамон. Съществото понечи да изпищи, но воинът го сграбчи за гърлото и го хвърли към стената. Тялото се блъсна с тъп звук и джуджетата се скупчиха около него.

В същия момент Стърм развъртя меча си и отсече главата на друг драконянин, който така и не разбра какво го беше сполетяло. Главата му се изтърколи на пода и се превърна в камък. Но драконяните бяха интелигентни и съобразителни за разлика от таласъмите, които, без да мислят нападаха всичко, което се движеше. Двамата, които останаха при колелото, нямаха никакво намерение да се сражават с петима добре въоръжени воини. Единият бързо скочи в казана и изкрещя нещо, а другият се втурна към колелото и освободи механизма. Казанът започна да потъва в дупката.