Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 110

Тя се намръщи и напрегна мисълта си. Накрая вдигна мръсната си ръка и започна да свива пръсти.

— Един. И още един, и още един, и още един. — Вдигна тържествуващо четири пръста към Райстлин и каза: — Два.

— Разбирам какво имаше предвид Флинт — изръмжа Стърм.

— Шшт! — скастри го Танис.

Точно тогава скърцането престана. Джуджетата погледнаха към края на коридора и се размърдаха притеснено. Отново се чу пукот.

— Какъв е този шум? — попита Райстлин новата си обожателка.

— Камшик — отвърна тя безстрастно, хвана го за робата и го задърпа към източния край на коридора. — Шефове ядосани. Тръгваме.

— Вашите шефове какво ви карат да правите?

— Тръгваме. Видиш сам. — Джуджето го задърпа отново. — Ние долу. Те горе. Долу. Горе. Долу. Горе. Ела. Водим те долу.

Вълната от агхари повлече Райстлин и той махна на Танис да го последва. Той от своя страна сигнализира на Флинт и Ривъруайнд и всички тръгнаха след джуджетата. Онези, които Райстлин беше омагьосал, се опитваха да стоят възможно най-близо до него. Другите се затичаха по коридора, щом чуха плющенето.

Лицето на женското джудже просветна, когато чу звука. Агхарите спряха. Някои се долепиха до плесенясалите стени, други се проснаха на пода. Главатарката остана до Райстлин и го хвана за пеша на робата.

— Какво има? — погледна я той. — Защо спряха?

— Чакаме. Още не наш ред.

— Какво ще стане, когато дойде вашият ред? — попита търпеливо Райстлин.

— Ела долу.

Магьосникът погледна Танис и поклати глава. Накрая реши да пробва друг подход.

— Как се казваш, малката?

— Бупу.

Карамон се изсмя, но бързо закри устата си.

— А сега, Бупу — изрече меко Райстлин, — кажи ми знаеш ли къде е леговището на дракона?

— Дракон? — повтори учудено тя. — Искаш дракон?

— Не, не ме разбра. Не искам дракона, а само леговището му — там, където живее.

— О, аз не знае. — Бупу поклати глава. Но като видя колко е разочарован, го хвана за ръката. — Но те заведа при Голям Бълп. Той знае всичко.

Райстлин вдигна вежди.

— Как ще стигнем до този голям Бълп?

— Долу — изрече тя и се ухили щастливо. Скърцането спря. Чу се плющене на камшик. — Сега наш ред. Ела. Ела да видиш Голям Бълп.

Ей сега. — Райстлин се измъкна от хватката на джуджето. — Първо трябва да поговоря с приятелите си. — Той отиде при Танис и Стърм. — Този Голям Бълп сигурно е главатарят на клана, а може и на няколко клана.

— Ако е интелигентен колкото тази сбирщина тук, едва ли знае къде му е собственото цукало, камо ли леговището на дракона — изсумтя Стърм.

— Вероятно знае — намеси се неохотно Флинт. — Земеровите нямат капка мозък, но помнят всичко, което са чули и видели, стига да не ги накараш да го изразят с думи, съдържащи повече от две срички.

— Тогава да отидем при Големия Бълп — каза Танис. — Ако знаехме какво е цялото това горе и долу и плющенето.

— Аз знам!

Танис се огледа. Съвсем беше забравил за Таселхоф. Кендерът дотича весело иззад ъгъла.

— Става въпрос за лифт. Като в мините на джуджетата Това някога е било мина. Много интересно. Имат лифт, който се движи нагоре и надолу. Ами почти същото е… — Изведнъж избухна в неудържим кикот. Останалите го изгледаха и кендерът положи неимоверни усилия да спре.