Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 104

— И ние сме готови — каза Златна Луна. Тя беше облечена в тежка кожена туника, обточена с пух. А дългата си сребристозлатна коса бе сплела в стегнат кок, за да не може неприятелят да я хване за нея.

— Хайде да тръгваме — въздъхна Танис и метна през рамо стрелите и арбалета си, които Ривъруайнд бе взел от лагера на драконяните. Освен това разполагаше с кама и меч.

Стърм беше препасал своя двуостър меч, а Карамон носеше щита си, меча и спасените от Ривъруайнд два кинжала. Флинт бе заменил изгубената си брадва с една от лагера на драконяните, а Таселхоф носеше хупака си и една малка кама, която откри в храма. Той много се гордееше с нея и ужасно се обиди, когато Карамон му каза, че ще им свърши страхотна работа, ако случайно налетят на разярени зайци. Ривъруайнд разполагаше само с меча си и камата на Танис. Златна Луна носеше само жезъла си. „Въоръжени сме съвсем прилично, но дали това ще ни помогне?“, помисли мрачно Танис.

Спътниците напуснаха храма на Мишакал. Златна Луна вървеше последна. Докато минаваше покрай статуята, я докосна нежно и прошепна безмълвна молитва. Тас вървеше начело и подскачаше радостно заедно с всичките си торби. Най-после щеше да види жив дракон! Кендерът не можеше да си представи нещо по-вълнуващо.

Тръгнаха на изток, следвайки указанията на Карамон. Минаха през втората златна порта и навлязоха в просторно кръгло помещение. В средата му имаше висок пиедестал. Дори Ривъруайнд не можа да види какво има отгоре му. Стъпалата, които водеха към него, бяха изпочупени и покрити с гниещи растения и плесен.

— Пътеките на мъртвите — изрече тихо Райстлин.

— Какво? — учуди се Танис.

— Пътеките на мъртвите — повтори магьосникът. — Така се наричат тези стъпала.

— Откъде знаеш, а името на Реоркс? — изръмжа Флинт.

— Попрочел съм нещо за този град — отвърна шепнешком Райстлин.

— Така ли? — заяде се Стърм. — Има ли още нещо, което не си ни казал?

— Много неща, рицарю. Когато ти и брат ми се сражавахте с дървени мечове, аз четях книги.

— Да, книги за мрака и мистериите — процеди Стърм. — Какво се случи всъщност в Кулите на Висшата магия? Не е възможно да си придобил всички тези способности, без да си пожертвал нещо в замяна. Какво остави там? Сърцето или душата си?

— Аз бях в Кулата заедно с него — намеси се намръщено Карамон. — Видях го да се бори с могъщи магове и вълшебници само с помощта на прости заклинания. Той ги победи, но те съсипаха тялото му. Аз го отнесох от онова ужасно място умиращ и… — Огромният мъж се поколеба.

Райстлин бързо сложи студената си длан върху ръката му.

— Внимавай какво говориш. Карамон си пое дъх и преглътна.

— Знам какво пожертва той — изрече дрезгаво воинът и изправи гордо глава. — Но ни е забранено да говорим за това. Ти ме познаваш от много години, Стърм Брайтблейд, и аз ти давам честната си дума — можеш да вярваш на брат ми, както вярваш на мен. Ако настъпи време, когато не оправдаем доверието ти, то нека смъртта ни настигне незабавно.

При тази клетва Райстлин присви очи и изгледа брат си със замислено и навъсено изражение, но след това устните му се извиха в обичайната цинична усмивка и сякаш стана друг човек. Допреди малко приликата между близнаците беше поразителна. Но сега се различаваха като двете страни на една монета.