Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 103

Полуелфът си пое дъх, протегна се и отново се загърна с одеялото. Гледката на воина, който си слагаше доспехите с помощта на Таселхоф, му напомни какво ги чакаше днес. Видя Стърм да нагласява бронята си и Ривъруайнд, който лъскаше меча си. Танис решително прогони от съзнанието си мисълта за опасностите, с които щяха да се сблъскат днес.

А това не беше лесно заради елфската му същност. Елфите почитаха живота и макар да вярваха, че смъртта е само преминаване в друго ниво на съществуване, смятаха, че тя съкращава живота на това ниво. Сега Танис трябваше да принуди човешката си същност да поеме управлението на мислите и делата му Щеше да му се наложи да убива и може би да приеме смъртта на някои от хората, които обичаше. Спомни си какво беше изпитал вчера, когато смяташе, че Ривъруайнд е загинал. Той се намръщи и стана рязко, сякаш се беше събудил от кошмарен сън.

— Всички ли са будни? — попита и почеса брадата си. Флинт пристъпи към него и му подаде хляб и резен сушено еленско месо.

— Да, дори закусихме. А ти можеш да проспиш и Катаклизма.

Танис загриза месото без апетит, след което сбърчи нос и попита:

— На какво мирише?

— Магьосникът пак вари нещо — намръщи се джуджето и седна до него. Извади от торбата си парче дърво и започна ожесточено да го дялка. Разхвърчаха се трески. — Сипа в чашата някакъв прах, наля вода и го изпи, но чак като усмърдя навсякъде.

Дори не искам да знам какво пие.

Танис се съгласи и продължи да дъвче месото. Райстлин четеше заклинания от книгата си и мърмореше думите, които трябваше да запамети. Полуелфът се зачуди дали магьосникът разполага с някакво заклинание срещу дракони. Не помнеше много добре преданията, които беше слушал преди цяла вечност от барда Куивален Сот, но знаеше, че срещу драконите помагаха само заклинанията на много могъщ магьосник, тъй като в яростта си драконът сам сътворяваше много мощни заклинания — нещо, в което се бяха уверили със собствените си очи.

Танис погледна отново младия мъж, вглъбен изцяло в книгата си, и поклати глава. Райстлин беше много силен за възрастта си и определено беше изобретателен и умен. Но драконите бяха древни. Те обитаваха Крин още преди първите елфи — най-старата раса. Разбира се, ако планът, който бяха обсъдили предишната нощ, успееше, изобщо нямаше да се наложи да се сблъскват с дракона. Надяваха се просто да открият леговището му и да си тръгнат с дисковете. Добър план, помисли си Танис, но надали щеше да се осъществи.

— Ами, аз съм готов — обяви доволно Карамон, който се чувстваше несравнимо по-добре, когато носеше доспехите си. Тази сутрин драконът не им изглеждаше толкова страшен. Докато прибираше окаляните си дрехи в торбата, воинът продължи дължи да си подсвирква фалшиво някакъв стар боен марш. Стърм, който също се беше облякъл, седеше встрани от спътниците си със затворени очи и изпълняваше незнайните тайни ритуали на рицарите, подготвящи се за битка. Танис се изправи, схванат и понастинал, и се разходи, за да се раздвижи. Преди битка елфите не правеха нищо друго, освен да молят за прошка, че са отнели нечий живот.