Читать «Дългият следобед на Земята» онлайн - страница 98

Пръчката му се стовари върху тлъстите им рамене. Шкембелията, който се опитваше да утеши Ятмур, се дръпна рязко. Отдръпнаха се и другите.

— Оставете я на мира! — извика злобно Грен и коленичи върху своя цилиндър. — Ако само я докоснеш още веднъж с мръсните си ръце, ще те метна върху скалите!

Ятмур се нацупи, но не каза нищо.

Всички запазиха пълно мълчание, докато растението не се отправи полека към водата.

Вълнението, което обзе гъбата при първите стъпки на стъблата, се предаде и на Грен. Едно след друго и шестте се откъснаха от корените. Подвижната система спираше от време на време, за да запази равновесие. Сетне отново тръгваше. Спираше и пак потегляше. С все по-малко колебание. Поемаше в посоката, която бяха следвали и другите като нея — там течението не бе така силно. Красавица следваше хората високо над главите им.

След като нагази във водата, системата заплува по повърхността. От всички страни тихо се плискаха вълни.

— Прекрасно! — възкликна Грен. — Най-сетне сме свободни. Няма да гледам повече този омразен остров.

— Не можем да се оплачем. Нищо лошо не ни се случи на него — обади се Ятмур. — Ти сам дори казваше, че си готов да останеш.

— Не можехме да живеем там вечно — презрително подхвърли той същото, което бе казал и на рибарите.

— Много й е лесно на твоята гъба. Интересуват я само неща, които може да използува — шкембелиите, теб, мен, дългокрачковците. Само че те не растат специално заради нея. Бяха си там и преди ние да стъпим на острова. А и сега се отправят към голямата суша, защото такъв е пътят им. Возим се на тях и си мислим, че сме много умни. А така ли е в действителност? Тези нещастни дебелаци с нас също си мислят, че са страшно умни, ала според нас са големи тъпаци. Ами ако и ние се окажем глупави?

Грен никога не я беше чувал да говори така. Гледаше я ококорен, без да знае какво да отговори, но най-сетне гневът му се притече на помощ.

— Ятмур, ти сигурно ме мразиш. Иначе не разбирам защо говориш тези неща. Нараних ли те? Нима не се грижа за теб, не те пазя и не те обичам? Чудесно знаем, че тумбаците са глупави. Казваш го само за да ме обидиш.

Ятмур се престори, че не е чула безсмислената му забележка.

— Возим се върху дългокрачковците, но не знаем къде отиваме. Насложихме собствените си желания върху тези на растенията.

— Отиваме към голямата суша, естествено — ядосан рече Грен.

— Така ли? А защо не се огледаш?

И тя махна с ръка. Плавателното им приспособление бе поето от някакво течение и сега се движеше успоредно на брега. Дълго време Грен не сваляше разгневен поглед от скалите встрани от тях, докато не се увери какво всъщност става.

— Доволна ли си? — изсъска той.

Ятмур предпочете да замълчи. Тя се наведе напред и потопи ръка във водата, но бързо я отдръпна. На острова ги бе довело топло течение. А сега то бе студено и ги носеше към своя извор. Сякаш този студ стегна и сърцето й.

ЧАСТ ТРЕТА

Глава двадесета

Леденостудената вода носеше айсберги. Семенните кутийки на дългокрачковците упорито следваха своя път. Неочаквано надигнала се вълна ги заля и петимата пътници станаха вир вода. Но импровизираният им сал упорито поддържаше курса си.