Читать «Дългият следобед на Земята» онлайн - страница 97

Грен не си направи труд да търси повече разумни доводи. Наведе се и грабна първата попаднала му пръчка. Стана излишно да обсъждат повече проблема. Рибарите бяха отведени до няколко крайбрежни скали, надвиснали над самата вода, където шест растения дългокрачковци току-що се бяха разтворили.

Под командата на гъбата Ятмур и Грен се заеха да събират храна, завиваха я в листа и я прикрепяха със стъбла от къпини за семенните кутийки. Скоро всичко беше готово за заминаване.

Четиримата рибари насила бяха качени върху четири цилиндъра. Казаха им да се държат здраво. Грен обиколи един по един цветовете и натисна с ръка всеки цвят в средата. Щом пружината отдолу се разви, допълнителната тежест накара цилиндъра да се килне встрани, наместо да изскочи нагоре. Заприлича на щраус с отрязана глава, а нещастният рибар отгоре пищеше и риташе с крака.

— Мамичко! Дърво наше скъпоценно! Помогни на своя любим син! — молеше се човекът, но помощ така и не идваше. Той отпусна за миг ръце, което се оказа фатално. Полетя надолу сред истински дъжд от припаси — същински Икар, който не спираше да нарежда — и цопна в морето. Течението го пое и го отнесе. Главата му изплуваше от време на време на повърхността.

Освободена от товара си, кутийката цилиндър се изправи рязко и се удари в съседните три. В резултат на което те се свързаха здраво.

— Наш ред е! — обърна се Грен към Ятмур.

Момичето стъписано гледаше още след загиналия рибар. Приятелят й я улови за ръката и почти насила я избута върху още неразтворените цветове. Без да показва с нещо че е ядосана, тя се отскубна от момчето.

— Ще трябва ли да набия и теб като шкембелиите? — попита Грен.

Ятмур не се засмя.

И той, като видя, че не приема шегата, стисна по-здраво сопата. Накрая момичето се подчини и се покатери върху цилиндъра.

Двамата впиха пръсти в жилките на растението и в следващата минута полетяха нагоре. Красавица все така се носеше над тях и ги молеше да не забравят своите интереси. Ятмур бе изплашена до смърт. Зарила лице в чашката, тя почти не можеше да диша от силния аромат на цветето. Виеше й се свят.

Една ръка плахо докосна рамото й.

— Ако от страх ти се дояде, не яж от това противно цвете, а опитай вкусната риба, дето няма крака, която ние, умните момчета, уловихме.

Ятмур вдигна очи към нервно дъвчещия рибар до себе си, взря се в топлите му големи очи. Цветният прашец бе обагрил косите му и те изглеждаха невероятно руси.

Момичето избухна в сълзи.

Съвсем объркан, дебеличкият й съсед пролази малко напред и я прегърна през рамо с косматата си ръка.

— Няма защо да мокриш толкова рибата, защото тя не може да ти стори нищо.

— Аз не за това — рече тя. — Мъчно ми е, че докарахме и на вас, горките, толкова неприятности…

— Ние, клетите тумбачести хора, загубихме всичко! — двамата му събратя сякаш само това чакаха и започнаха да нареждат. — Жестоко беше наистина да ни докарате чак тук.

Грен внимателно следеше процеса на свързване на шестте цилиндъра. Очакваше да види първите признаци на отделяне на стъблата от корените. Шумните жалби на спътниците му отвлякоха за миг вниманието.