Читать «Дългият следобед на Земята» онлайн - страница 96

Той поклати глава. Не знаеше. Ятмур припряно тръгна и скоро се загуби в мъглата. Забави се доста, преди да се върне, и през това време дългокрачковците минаха през още един етап от своето развитие.

Мъглата бе започнала да се разсейва. Хоризонталните лъчи на слънцето огряха стъблата и те заблестяха с бронзов оттенък. Сякаш подтикнато от слабата топлина, едното от дългите стъбла се помести. Основата му се откъсна от корените и се превърна в крак. Същото се случи и с останалите пет. Едно по едно те се освобождаваха. И тогава… о, да! Нямаше грешка, семенните кутийки започнаха да се спускат надолу по хълма като на кокили — бавно, но неотменно.

— Върви след тях — нареди гъбата.

Грен се изправи с мъка и тръгна. Ятмур го следваше на няколко крачки. Красавица, без да спира изказванията си, кръжеше над главите им.

Дългокрачковците поеха по пътеката, която младежите обикновено използваха, за да отидат на плажа. Щом забелязаха странната група, рибарите се разпищяха и мигом изчезнаха в храстите. Невъзмутимо, създанието продължаваше да се движи стъпка по стъпка, прекоси внимателно бивака им и се насочи към пясъка на брега.

Но и там не спря. Нагази във водата, докато шестте цилиндъра на семенните кутийки не заплуваха на повърхността. Течението ги пое и ги насочи към сушата отсреща. Скоро се загубиха в мъглата. Красавица ги придружаваше известно време, но после се върна, потънала неочаквано в мълчание.

— Видя ли? — възкликна гъбата, но толкова развълнувано и шумно, че Грен улови главата си, пронизана от остра болка. — Ето го нашия път за избавление, Грен! Тези растения виреят тук, където има достатъчно пространство, но после се връщат на голямата суша и там разпръскват семената си. Щом тези мигриращи зеленчуци могат да стигнат отсрещния бряг, значи ще отведат и нас!

Дългите израстъци на растението леко се подгъваха точно там, където би трябвало да има колена, ако наистина бяха крака. Бавно, сякаш страдаха от ревматизъм, те се местеха един след друг, с продължителни, характерни за растителния свят почивки.

Грен доста се затрудни, докато събере рибарите и ги убеди да предприемат рискованото пътешествие. Те бяха готови да понесат и най-страшния бой, но за нищо на света да не изоставят острова в името на някакъв си въображаем рай.

— Не можем да останем дълго тук. Вероятно много скоро храната ще свърши — обясняваше Грен на разтрепераните дългоопашковци.

— Пастирю, бихме ти се покорили с радост, ако тук нямаше никаква храна. Тогава тръгваме на крачещи стъбла през водния свят. А сега ядем чудесна храна и никъде няма да вървим, докато не се свърши.

— Но тогава ще бъде прекалено късно. Трябва да заминем сега, когато растенията са в период на заминаване.

Последваха нови протести, придружени от пляскания по бедрата и гърдите.

— Никога преди не сме виждали дългокрачковците да крачат, нито пък някой да тръгва с тях. Къде са се крили според теб? Ужасен пастирю, ти и твоята жена, дето нямате опашки, сами вървете. Ний не щем. Оттук ще ви погледаме как заминавате.