Читать «Принцесата» онлайн - страница 165

Джуд Деверо

Арайа извика от изненада, но след това бързо започна да се върти сластно върху него. Тренираните й от ездата крака го обхванаха и започнаха да се плъзгат по бедрата му, като че препуска в луд бяг с коня си… А Джей Ти я подмяташе с резки тласъци, докато най-после, обезумели от наслада, достигнаха върха.

Джей Ти я държеше здраво притисната в ръцете си.

— Обичам те — прошепна тя. — Искам да останеш при мене.

Джен Ти се вцепени. После бързо се претърколи от нея, седна на ръба на леглото и обу долнището на пижамата си.

— Няма що, чудесно си го измислила! Първо лягаш с мене, а след това искаш да ти бъде платено за твоето снизхождение. За такива жени като тебе си има специално име!

Той стана и вдигна халата й от пода. Хвърли й го, без да гледа към нея.

— А сега се махай от тук! Веднага!

Арайа се опита да събере шепичка достойнство, но бе замаяна от алкохола и от любенето. Стана, метна си нехайно хавлията и се запъти към тайната врата. Той и подаде джобното фенерче, извърнал глава, да не я погледне. Вратата се затръшна зад гърба й. Струваше й се, че не е чувала по-безнадежден звук.

Беше стигнала до половината на стълбата. Една ръка запуши грубо устата й. В ребрата й се заби дулото на пистолет.

— Така значи. Ще ми се разхождаш из тези мухлясали подземия! — Познатият глас бе пълен с ирония. — По-спокойно с фенерчето!

— Фреди! — ахна тя ужасена.

— Правилно. Братовчедът Фреди. Само ако гъкнеш, ще ти счупя врата, тук на място! Всички убийци, които ти пратих, излязоха некадърници! Принуден съм да го извърша сам. — Той я издърпа в някакъв страничен ход. — След няколко дена ще намерят трупа ти. Тогава вече аз ставам крал! Разбира се, преди това ще трябва да се отърва и от Гена, но това няма да е трудно. А старият ни крал ще си умре от мъка, сърцето му няма да издържи. И след тях вече аз съм следващият претендент за трона!

Удаде й се да извърти малко лице дотолкова, че да може да попита:

— Защо… непременно искаш да станеш крал?

— Скъпа глупачке! Ще продам страната на германците. Всичките тези бръщолевеници за неутралитет са просто глупост! Или още по-добре: ще я продам на онзи, който предложи най-много! И ще си живея във Франция… Но да се върнем към теб! Оказа се дяволски трудно да те премахне човек, скъпа ми братовчедке!

— И дяволски по-трудно ще става! — обади се глас в тъмното.

Арайа беше гледала достатъчно много американски филми, за да знае, какво трябва да направи. Тя се просна на пода, преди Фреди да се съвземе. Фенерчето й падна и се счупи. Куршумите плющяха в тъмнината, пищяха край ушите й. Каменните стени търкаляха грохота на ехото многократно, откъртени камъчета и прахоляк се сипеха върху главата й.

Арайа остана да лежи, загубила ума и дума.

— Джарл? — извика тя тревожно.

— Тука съм, детенце!

В тъмнината тя залитна към него. Вкопчи се в него така, като че никога вече няма да го пусне.

— Всичко мина — прошепна той. — Свърши се. Сега вече не те грози опасност… Мога вече да си замина.

Не беше никак лесно, но тя успя да го направи: освободи се от прегръдката му.