Читать «Принцесата» онлайн - страница 164
Джуд Деверо
Беше готов за стрелба, само изчакваше вратата да се отвори…
— Стой! Или ще стрелям! — извика той, когато вратата със скърцане зейна.
Чу се само едно изхълцване.
— Гена? — запита той подозрително.
— Гена — отвърна Арайа с понадебелял глас.
Джей Ти отскочи от нея, като че бе болна от прилепчива болест. Бързо щракна лампата. Арайа представляваше странна гледка. Стиснала в ръка бутилка шампанско, силно притисната към тялото й, само по хавлия, която по-скоро разкриваше тялото й, отколкото да го закрива.
— Махни се! — промълви той без глас. Тя влезе смело още крачка напред.
— Но, Джарл! Не се ли радваш да ме видиш?
— Пияна ли си?
— Мисля, че да. Но понеже никога не съм се напивала, не мога точно да кажа. Я кажи, по какво човек познава, кога е пиян?
Джей Ти тръгна заднешком, докато се блъсна в гардероба.
— Защо си дошла? Можеха да те видят!
Арайа продължаваше да пристъпва към него.
— Искам да спя при тебе — прошепна тя.
Той събра дъх да протестира, но тя пусна хавлията да падне. Видът на голото й тяло го накара да забрави всички възражения. Самият той беше само с панталона на пижамата си. Разпери ръце и усети допира на гърдите й до кожата си. Зажаднял, зацелува главата й, страните й, устните й.
— Не би трябвало да си тук — шепнеше той, докато устните му палеха огнена диря по кожата й. — Нали трябва да мислиш за реномето си! Една принцеса… Тя не може…
Тя го целуна страстно и прошепна до самите му устни:
— Тази нощ искам да бъда само твоята жена, нищо друго!
Джей Ти я гледаше прехласнат:
— Това е хубаво… Твърде хубаво дори… — Той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото, сложи я нежно да легне, като не преставаше да я гледа, без да я докосне. „Като че иска да запомни завинаги този миг!“ — помисли си Арайа.
— Как казваше американецът? „Няма ли да предложиш нещо за пиене на дамата?“ — каза Арайа и вдигна бутилката, която все още стискаше.
Джей Ти седеше като омагьосан, пръстите му галеха гърдите й, опипваха ребрата и раменете й.
Арайа дръпна отворената вече запушалка, цяла струя шампанско изригна и се изля по корема й. Усмихната, тя се опитваше да избута течността настрани, но Джей Ти хвана ръцете й, наведе се и започна да облизва капките от корема й. Устните му бавно и още по-жадно се преместиха нагоре към гърдите й.
Арайа лежеше и се усмихваше — чувстваше се толкова свободна, непринудена, разпасана… С едно единствено бързо движение тя го дръпна до себе си на леглото. Краката й обвиха мускулестите му подбедреници. Не преставаше да го целува, отново и отново. Джей Ти лежеше тихо, без да помръдне. Арайа се притисна в него, търкаше се о него, зашеметена от сладкото чувство при допира с мускулите му…
Гмурна се надолу — устните й се плъзгаха по краката, коленете, прасците, стъпалата. След това тя изскочи като от някакви водни дълбини нагоре и впи устни в слепоочието му, докато пръстите й се забиваха в гърба му. Очите му потъмняха от желание, сега вече не можеше да лежи спокойно. Той я сграбчи и я сложи върху себе си.