Читать «Принцесата» онлайн - страница 166

— Да, така ще е най-добре. Ти принадлежиш на своята страна, както аз на моята. Ще бъдеш ли така любезен да повикаш стражата? Трябва да се погрижат за моя братовчед.

Да, Ваше височество! — отвърна Джей Ти сериозно и изчезна в тъмното.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА

Лимузината спря пред зданието на Академията на науките и Арайа слезе. Вървеше изправена, с изпънат гръб. Бялата каменна настилка отразяваше ярката слънчева светлина и тя примижа, заслепена. Очите й бяха възпалени и подути. Въпреки че беше сложила шапчица с воалетка, всеки можеше да види колко са зачервени.

От събитията в тайния коридор бяха изминали две седмици. При престрелката Фреди беше само ранен. Ала гвардеецът му беше дал пълен пистолет, когато го оставил сам в библиотеката. Фреди беше избрал пътя на честта и сам си бе пуснал един куршум в главата. В официалното съобщение за смъртта му се казваше, че е станал жертва на трагична случайност, когато почиствал оръжието си. Само леля София се усъмни в тази версия. „Фреди да седне да чисти сам пушката си! Глупости! Не съм чувала нищо по-смешно от това. Как е загинал всъщност?“ Разбира се, отговор не получи.

Лейтенант Монтгомъри напусна Ланкония още на следващата сутрин, без да се сбогува.

Веднага след отпътуването на лейтенанта граф Джулиън изведнъж започна да се разпорежда толкова властно, че Арайа го помоли да напусне Ланкония.

Наистина, Франк Тагърт остана тук, но въпреки впечатляващото си телосложение той все пак си беше все още момче. Не го биваше много-много и по инициативите. Със съоръженията за транспортиране на гроздето все нищо не ставаше.

Само няколко часа след отпътуването на Джей Ти, Арайа пристигна при дядо си, побесняла от гняв. Защо не й бе казано за урановото находище? Как е възможно?!

Кралят търпеливо й обясни, че тя е много по-ядосана от поведението на страхливия си съпруг, отколкото заради нещо, което не са й казали. Арайа се опита някак да излезе в защита на Джей Ти, но не се получи. Върна се в двореца. И тогава й казаха, че Фреди се е застрелял. Разпореди се, разбира се, за тържествено национално погребение.

Срещна се и с хората, които бяха наели Кети Монтгомъри. Дори красноречивите извинения на главния хофмаршал не можаха да я поразсмеят. Лейди Верта само стана бяла-бяла като платно и едва прошепна, че подава оставка. За нея Арайа намери няколко добри думи, успокои я и обяви, че за проявен патриотизъм я награждава с Ордена на щита.

Арайа изказа благодарност и на Зизи за нейната самоотверженост в името на Ланкония. Едно празненство в нейна чест щеше да изтъкне Зизи в центъра на вниманието и да послужи като известно обезщетение за претърпените в американския затвор несгоди.

Но една беда никога не идва сама! Като че ли мъката й и така не бе достатъчно голяма, та се появиха представители на някакъв си новосъздаден Национален комитет с петиция за връщането на лейтенант Монтгомъри, за да бъдат решени икономическите проблеми на страната… Арайа се опита да обясни на тези хора, че това е невъзможно, тъй като, виждате ли, лейтенант Монтгомъри е крайно необходим на своята собствена страна. За неин ужас хората отказаха да се съгласят с този отказ. Писаха на американския президент. След това се появи някакъв материал в американската преса, в смисъл че ланконците са един поизостанал народ и е необходима помощ, един делови американец би могъл да подпомогне страната и да я насочи към бъдещето.