Читать «Принцесата» онлайн - страница 167

Арайа гневно захвърли вестника. Тя сама ще намери някой, който да построи язовирна стена, кладенци, училища и всичко, което е необходимо! Ако знаеше само към кого да се обърне! Беше толкова сама!

Джулиън беше отпътувал преди три дни. Гена не виждаше нищо друго освен своя американец. Арайа се чувстваше по-самотна откогато и да било през живота си. Но какво става с нея?!

Продължаваше да изпълнява задълженията си, но вече не ги взимаше присърце. Времето, когато се опияняваше от чаша мътеница по площадите, беше безвъзвратно отминало! Поданиците й чувстваха тъгата й, но я отдаваха на раздялата с граф Джулиън.

А днес Арайа трябваше да открие шестметрова статуя на Роуан Велики. Чувстваше се уморена и съсипана, не беше мигнала не само тази нощ, но и няколко нощи вече. Очите й бяха възпалени, болеше я глава.

До статуята беше издигнат подиум, инсталиран бе микрофон. За скулптора и официалните гости бяха наредени столове. Стотици хора очакваха тържествения миг.

Арайа изкачи бавно стъпалата на подиума, разгърна листа, който държеше в ръката си, и започна да чете предварително подготвената си реч. Точно беше стигнала до хвалебствените слова за великите подвизи на Роуън, когато бе прекъсната от шум и възклицания, откъм лявата й страна.

Джей Ти се беше излегнал в едно от големите кресла в хола на бащиния си дом на брега на Мейн. Навън звучеше призивно сирената на кораб, но не изпитваше желание да погледне кой е корабът, който акостира. Всъщност през последните дни той нямаше желание за нищо. Беше напуснал Ланкония с първия натоварен с ванадий самолет. Съзнаваше, че е постъпил като страхливец, тръгвайки си, без да се сбогува. Но нали веднъж вече се бе разделил с нея… Не би могъл да го понесе отново.

Нямаше представа къде трябва да се яви — не бе получил никакви точни заповеди. Така че щом кацнаха във Вирджиния, тръгна на автостоп за Ки Уест. Срещна се там с чичо си Джейсън, който явно бе свършил добра работа — по-добра от онова, което бе успял да направи Джей Ти. Вечерта прекара с Бил и Доли, но те му напомняха непрекъснато за Арайа, чувстваше се отвратително. А непресъхващите въпроси на Доли правеха нещата още по-лоши. На тази мъчителна история бе сложен край — Джей Ти скочи по средата на вечерята и си тръгна набързо. Цяла нощ броди като луд по брега.

На сутринта му беше съобщено от името на командира Дейвис, че трябва да се яви незабавно при генерал Брукс във Вашингтон на доклад.

През целия път с влака Джей Ти седеше, вперил очи през прозореца, прехвърлящ през ума си какви реформи трябва да се направят в Ланкония. Продажбата на урания ще осигури достатъчно средства за изграждане на училища, защо не и на университет? С малко повече реклама красивата природа на Ланкония би могла да се превърне в истински магнит за туристите…