Читать «Принцесата» онлайн - страница 163

— Гена винаги ще прави онова, което й се подскаже — каза Арайа презрително. — Ако се наложи да абдикирам, Джулиън веднага ще поиска ръката й, или по-точно казано, ще поиска трона й!

— Ох — въздъхна кралят. — Разкажи ми за Джулиън. Винаги съм мислил, че баща му го е възпитавал да бъде крал.

Арайа се понамести на коленете му, взе носната кърпичка от малкото джобче на дрехата му и шумно се изсекна.

— Неговото възпитание е изградено на представите за кралството от минали времена! Не излиза по цял ден от двореца, един Господ знае какво прави, а в това време младите хора на Ланкония напускат страната камион след камион, защото не намират тук работа. Направи ми страхотна сцена, защото съм се осмелила да приема една питка с петмез от някаква възрастна женица, от една ланконка! Опитваше се да ме убеди как жадува да се ожени за мен. Колко ме…

— Иска? — помогна й кралят да довърши изречението.

— Да, приблизително така се изрази, но всичкото това беше чиста лъжа! Той иска моя трон, това е всичко. А от Ланкония иска само мястото на принц-регент и луксозния живот в двореца. Има някакъв ужасен страх да не обеднее. Но бедността сама по себе си не толкова страшна. Зная това много добре, но той не го знае.

Гласът на краля беше мек и гальовен, когато попита:

— Арайа, мислиш ли, че би могъл да те убие, ако разбере, че вече не искаш да се омъжиш за него?

— Може би. Но първият атентат беше направен, докато ние бяхме все още сгодени.

— Бяхме? Все още? А сега вече не сте, така ли?

По бузите й се стичаха едри сълзи.

— Ще остана, докогато това бъде възможно, съпруга на Джарл Монтгомъри. Той може и да не ме иска, но аз го искам.

Кралят я прегърна.

— Силно се съмнявам, че не те иска! Убеден съм, че в момента, той се подлага на адски мъки!

Арайа се освободи от ръката му и го погледна, изненадана и усмихната:

— Мислиш ли? Честно?

— Да, да — засмя се кралят. — Мъчения. Изтезания.

Арайа цяла разцъфна в усмивка:

Какво мога да направя, за да увелича мъките му? Как да го накарам да ме обикне така, че никога да не ме напусне?

— Първоначално аз го помолих да остане. — Кралят сложи пръста си под брадичката й, за да го погледне право в очите. — Наредих му да те охранява. Но сега той възложи това на гвардията. Защо тогава е все още тук? Би трябвало да си е заминал още миналата седмица!

Очите на Арайа ставаха все по-големи и по-грейнали, докато размишляваше по думите на дядо си. После изведнъж заяви:

— Мисля, че ужасно огладнях! Ще изям цялата шоколадова торта. Мислиш ли, че Нед би могъл да ни отвори една бутилка шампанско? Ланконско шампанско!

— Кажи му да отвори две бутилки! — оживи се кралят. — А сега слез от крака ми, преди съвсем да изтръпне! И ми донеси нова носна кърпа, тази на нищо не прилича! За Бога, Арайа, никой ли не те е учил на обноски?

Тя се закиска, скочи от скута му и подвикна, докато тичаше за Нед:

— О, учили са ме, но няма голяма полза!

Кралят сключи ръце на корема си и се засмя доволно.

Джей Ти се събуди още при първия шум зад вратата към тайния тунел. Надигна се тихичко, измъкна револвера от чекмеджето на нощното си шкафче и отиде на пръсти до вратата, зад която се намираше тайният ход.