Читать «Принцесата» онлайн - страница 162

След това близо половин час разказва за онова, което Джарл е направил в Ланкония.

— Той наистина продаде гроздето на Америка! А сега строят линии за транспортиране, да не се мъчат селяните. Тази сутрин на закуската ми разказа за училища и университети. За да се обучават нашите младежи. За да не се налага да напускат страната, така казва Джарл. С повече труд ще можем да модернизираме страната. Джарл казва, че Ланкония притежава неизчерпаем, но неизползван досега потенциал… Било нужно само да се вземе ноу-хау…

Кралят я наблюдаваше усмихнат, клатеше глава едва ли не в такт с думите й, но беше престанал да се храни.

— Ами историята с цената на ванадия! Джарл страшно им се опъна, ти трябваше да видиш това! Разреши им първоначално да изземат само половината от находището. Американците казаха, че това било глупаво, но аз не вярвам. Джарл казва, че цените на ванадия положително ще се повишават, така че няма да е правилно да продадем всичко наведнъж. А да знаеш как побесня Фреди тази сутрин, като разбра, че в кухнята нямат сняг за неговия снежен крем! Ковчежникът ми каза, че Джарл е съкратил бюджета на двореца с петнадесет процента…

Кралят й направи знак с очи, да посяга към чинията си, но не посмя да я прекъсне.

— Гвардията го обожава! Той тренира заедно с тях и казва, че е безобразие и срам, дето сме принизили тези хора до това да ни отварят и затварят вратите…

Изведнъж Арайа рязко млъкна, останала без дъх и леко засрамена. Посегна само към чашата си и отпи глътка чай.

— А как е граф Джулиън? — облегна се назад в креслото си кралят и я погледна над ръба на чашата си с бира.

Съвсем неочаквано — Арайа сама не разбра как стана — тя захлупи лице в ръцете си и избухна в сълзи.

— Ах, дядо, толкова го обичам! Защо той не ме обича?! Джарл би бил чудесен владетел на Ланкония. Той ни е необходим! Какво да сторя, за да остане? Не бих могла да понеса да се откажа от него!

Кралят беше висок и силен мъж. А Арайа — такава мъничка и лека! Той се пресегна, вдигна я като перце и я сложи на скута си. Залюля я, като че беше малко дете.

— Съвсем не е малко онова, което изискваш от него, детето ми! Той трябва да се откаже от своята страна, от семейство, от приятели. А ти си запазваш всичко! За да остане тук, той трябва да жертва твърде много неща!

— Но това са други неща! — продължаваше да хълца Арайа. — В Америка той е само един от многото. Нито крал, нито принц. Баща му си има и други синове, които да управляват фирмата. Ако аз не бях престолонаследница, бих заминала с него за Америка. Бих го последвала, където и да отиде! Аз бих… бих се отказала дори от Ланкония, заради него… Кралят помълча и каза тихо:

— Говориш за абдикация, нали? В такъв случай Гена ще стане владетелка на Ланкония. Може би тя ще успее да преведе нашата страна в двадесетия век.