Читать «Принцесата» онлайн - страница 161

Арайа се поколеба. Как стигна до там, че да обременява дядо си с проблемите си? Та той е стар човек. А и не беше добре със здравето.

Кралят я изгледа, вдигнал високо вежди:

— Какво, изплаши ли се? Да не би пак някой да е стрелял по теб или се е опитвал да те удави? А напредва ли работата на твоя американски съпруг?

Арайа едва не се задави от глътката чай. Мъчително преглътна и в очите й отново бликнаха сълзи. Дядо й я изгледа развеселен:

— Защо младите хора винаги мислят, че с възрастта се оглупява? Имаме достатъчно разум да отгледаме деца, в продължение на петдесет години ни възприемат като пълноценни, но минем ли шестдесетте, всеки по-млад човек започва да мисли, че сме изкуфели. — Виж какво, детето ми. Зная всичко. Зная, че си била отвлечена в Америка, дори ми беше съобщено, че си мъртва. И като знаех какъв шум ще се вдигне, като се разчуе, че си била убита на американска земя, изпратих там Зизи.

— Но аз мислех, че…

— Че Зизи иска да стане кралица? О не, тя е прекалено умна за такова нещо.

Арайа помълча малко и накрая каза горчиво:

— Разбирам.

Кралят я хвана за ръката:

— Нищо не разбираш! Ти не можеш да бъдеш заменена толкова лесно, колкото може би си мислиш. Беше ми дяволски тъжно, когато смятах, че вече те няма. — Той стисна сърдечно ръчичката й. — Можеш да си представиш каква радост, какво облекчение изпитах, когато американският президент ми съобщи, че си в безопасност! Това стана, след като беше вече омъжена. Президентът ми се извини и веднага предложи да анулираме брака и да те върне у дома.

Арайа рязко вдигна глава:

— Но ти не пожела.

— След всичко, което ми беше докладвано, реших, че сигурно обичаш този човек. А и това би било разбираемо, след като ти е спасил живота. Бях му безкрайно благодарен.

Арайа си взе парче студено говеждо в чинията.

— И така, ти се съгласи да остана при него. — В гласа й имаше горчивина.

Кралят също сложи в чинията си една голяма пуешка кълка.

— Защо не ми разкажеш нещо за мястото, където си живяла? Отвратително горещо било, така ли? И каква е тази снимка във вестника? Наистина ли жената е майката на твоя лейтенант? Изглежда много приятна жена. В докладите, които ми се изпращаха, описваха че приготовляваш вечери и переш бельото! Наистина невероятно!

Арайа се усмихна дяволито на дядо си и най-после се разприказва. Кралят я наблюдаваше внимателно и още по-внимателно слушаше. Забеляза, как цялото й тяло се отпусна, когато заговори за Америка и за приятелите, които беше намерила там. Той се смееше заедно с нея, когато му разказа колко трудно й е било да се научи да се облича сама. Как е обърквала парите. Тя се смееше от все сърце — какво чудо беше на острова, как глупаво се държеше тя. Ами суровия рак, дето щеше да го яде направо… След това направи цяло представление, като разказваше за ходенето на покупки с Доли. И завърши с близо десетминутна тирада за монотонния труд на домакинята.

И всяка втора дума бе „Джарл“. Дядото научи как е реагирал Джарл на всяка лудория на внучката: колко смаян е изглеждал, като се появила на Бала на командира, облечена като Кармен Миранда, как побеснял, когато разбрал, че бракът не може да бъде анулиран… Джарл… Джарл… Арайа разказа и колко горд и доволен е бил Джарл, когато прибрала сирачетата. И колко страхотен е бил при последния атентат.