Читать «Принцесата» онлайн - страница 153

Арайа беше стиснала ръце в скута си. Чувстваше, че с всяка негова дума й призлява все повече. И точно тогава, за нейно огромно учудване, гвардеецът, който седеше пред тях, се обърна и се усмихна закачливо. Тя за малко не се изкиска! Джулиън продължаваше да обсъжда поведението й, ала сега тя вече не му обръщаше внимание. Семейството й може и да се срамува, но поданиците й са с нея!

Хората на този празник бяха толкова различни от селяните, с които беше вчера. Бяха издокарани с празничните си дрехи, всичко беше като захаросано! Усмихваха й се, но всъщност не се смееха! И това ужасно любопитство, с което попиваха всяка дума, всеки жест! Направо беше уморително.

Отгоре на всичко, сякаш се радваха, че граф Джулиън върви до нея и приема усмихнат приветствията.

Непрекъснато я питаха кога ще е сватбата. На устата й беше да отговори: „Но аз съм вече омъжена…“

Точно се качваше в колата, когато я лъхна някаква сладка миризма. Малко встрани от тълпата видя една жена, която точно приготовляваше на момиченце прясна питка с петмез. Това беше типично ланконско лакомство! Като малка Арайа беше опитвала такива питки: пълнеха се със ситно нарязано пилешко месо, грозде и петмез. Отвън питката беше хрупкава, хрупкава, обилно наръсена с козе сирене…

Почувства, че цялата й уста се пълни със слюнка. Минаваше един часа, гладна беше. Без много да му мисли Арайа се обърна и изтича при жената.

— Ще мога ли да получа и аз една питка?

Жената стоеше като вцепенена от смайване.

— Бабо! Принцесата иска питка! — дръпна я малкият за ръката. Жената сякаш дойде на себе си, механично гребна от пилешкото месо и го сипа в питката, като наръси, без да гледа, като на сън, от натрошеното козе сирене. Подаде питката на Арайа.

— Благодаря ви — каза принцесата и захапа лакомо питката. Внезапно осъзна, че множеството се е смълчало. Тя се извърна да види хората, облиза с език соса от долната си устна и весело каза: — Много е вкусно!

Хората зареваха от възторг.

Четирима гвардейци не се отделяха от нея. Единият й подаде чиста носна кърпичка вместо салфетка.

— Принцесо! — звънна гласче до нея. Арайа погледна малкия си приятел, който й подаваше глинена чаша. — Това е мътеница!

— Ох, благодаря ти! — засмя се Арайа.

— Ама ти не си като истинска принцеса! — провикна се детето.

— Това е най-големият комплимент, който някога съм получавала!