Читать «Принцесата» онлайн - страница 155

Голата му кожа блестеше от пот, лицето й се намираше само на няколко сантиметра от гърдите му.

— Тя върви по петите ми! Трябваше да предприема нещо срещу това. Така че я оставих при момичетата от гвардията…

— Несъмнено, тя ти харесва с тази туника… — Целувката му я накара да млъкне. Останала без дъх, тя щастливо се притисна към широките му гърди.

— Не бива да се целуваме — каза той след дълго мълчание. — Така ще направим раздялата ни само още по-тежка. Какво прави целия предиобед?

— Гена е толкова красива! — каза Арайа тъжно.

Той я отстрани малко от себе си.

— Не е и наполовина толкова хубава, колкото си ти! Освен това ти си и много умна. Тя е… момиче, а ти си жена!

— Наистина ли мислиш така? — По лицето й се мярна усмивка.

— Наистина! — Джей Ти нежно я целуна по устата. — Но разправяй сега! Какво прави сутринта? Бдяха ли над тебе? Ела да пийнем нещо, докато ми разкажеш всичко.

Арайа прекара целия следобед на плаца. Опозна гвардейците и гледаше с удоволствие как Гена напредва в упражненията. Мъжете наблюдаваха сериозно борбата, но на Арайа не убягна как проблясват очите им при вида на красивите гъвкави жени.

Арайа се облегна на Джей Ти.

— Този Франк… Той как изглежда?

Джей Ти погледна към Гена и се засмя:

— Мисля че е точно подходящ за Гена, въпреки че не смятам, той да се съгласи да остане тук. За тука той е точно толкова неподходящ, колкото съм и аз.

Арайа едва сдържа усмивката си, защото ако имаше човек, който да подхожда към обстановката тук, това беше Джарл. Сега, с тази дълга бяла роба и чашата бира в ръка, тя изобщо не можеше да го различи от гвардейците. Погледът й се кръстоса с погледа на капитана. Той й намигна хлапашки, като да беше прочел мислите й.

Само пет минути по-късно се разрази истинска буря — с гръм и трясък пристигна Джулиън в огромна черна лимузина. Необичайното поведение на Арайа го беше възмутило до дъното на душата. С писклив от вълнение глас той й напомни плачливо, че има уговорена среща в Историческото дружество.

Арайа го изтегли към колата, преди той да може да забележи Гена с нейната къса дрешка. Заедно с четиримата гвардейци те бързо се отдалечиха.

През следващите четири дни Арайа не си позволяваше повече да пренебрегва задълженията си. Сутрин яздеше с Джулиън и шестима гвардейци, след това до десет часа изслушваше жалбите на своите поданици. След това обикновено имаше някаква програма извън двореца. Джарл не се мяркаше никакъв.

На петата сутрин той нахлу в салона за закуска. Изглеждаше уморен.

— Самолетът на Франк каца в момента.

Арайа бързо допи чая си и хукна след него, за безкрайна изненада на роднините си. Той проговори, едва когато пътуваха към летището:

— Липсваше ми! — прошепна той дрезгаво. Взе ръката й, целуна я и я стисна многозначително. Останаха така няколко минути, без да продумат, а след това изведнъж заговориха едновременно.

Джей Ти й разказа как е пътувал по осемнадесет часа на ден из страната, за да разговаря с лозарите и да им обяснява технологията за получаване на стафиди. Два пъти бе разговарял с президента Рузвелт, по всичко личеше, че Америка е готова да закупи стафидите.