Читать «Принцесата» онлайн - страница 152

Джей я попита нещо и я откъсна от мечтите й.

— Какво каза?

— Твоето графче разправяше за някакъв радиопредавател. Има ли двуканална връзка, за да се свържа с Щатите?

— Смятам, че да. С кого искаш да говориш?

Джей Ти стана. И понеже тя остана да си седи, направо я дръпна от стола.

— Ела! Дай да намерим този предавател, да видим ще може ли да ни докара Франк! — Преди Арайа да може да зададе някакъв въпрос, Джей Ти обясни: — Франк е на седемнадесет и е мой братовчед. Франк Тагърт. Моторите са неговата страст.

Той държеше Арайа за ръка, докато прекосяваха почти тичешком зали и коридори.

— Разбрах, че е бил просто луд, задето баща му не позволил да отиде доброволец. И когато е в добро настроение, Франк е труден за понасяне, а сърдит ли е, хич не се приближавай до него!

— И искаш да поканиш тук такъв човек?

— Нужен ни е. Ако проблемите ти се отнасяха до кораби, можех да ти помогна. Но от двигатели чак толкова не разбирам.

Джей Ти поспря, за да попита един от стражата къде се намира радиостанцията. Постовият ги отведе до сводестата изба под североизточното крило на двореца.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

Арайа се поразмърда, протегна се и сладко се прозя. Много късно си легна снощи. Бяха с Джей Ти при кралския свързочник, за да изпратят радио-телеграма в Америка. Трябваха им цели два часа, за да се свържат с Мейн. След това трябваше да изчакат някой да иде с кола до къщата на родителите на Джарл, да повикат баща му. Арайа успя да размени няколко думи с мистър Монтгомъри, помоли го да предаде нейните най-сърдечни поздрави на жена му. След това Джей Ти бе казал нещо неясно, че родителите му никога няма да му простят, ако изостави Арайа…

Всеки случай бащата на Джей Ти обеща да изпрати Франк колкото се може по-скоро.

Минаваше полунощ, когато Джей Ти придружи Арайа до нейните стаи. Той хвърли поглед на гвардейците пред вратата и бързо я остави сама.

Сега тя се замисли: какво ли възнамеряваше да правят днес? В нейната програма бе отбелязано само едно задължение: в десет часа сутринта трябва да отиде на около шестдесет мили от Ескалон на празненство за гроздобера. Какво ли ще каже за това Джей Ти? Дали и днешният ден ще бъде толкова хубав, колкото вчерашния?

Пригладиха косите й в стегнат нисък кок. Върху бронята на корсета й облякоха дълга черна рокля.

Джей Ти не я чакаше пред вратата. Не го намери и в салона за закуска. Арайа се видя принудена отново да попита един от гвардейците, който й съобщи, че Джей Ти е излязъл от двореца още към шест часа. Не беше съобщил кога ще се върне.

Чака го напразно до последната минута. А после се наложи да тича до колата, за да не закъснее за уговорения час. Опитваше се да скрие своето разочарование, когато намери до вратата на колата си граф Джулиън. Лицето му приличаше на каменна маска.

— Бях започнал да се страхувам, че и днес няма да спазиш своите задължения — проскърца той укоризнено.

Арайа не му отговори, чувстваше се виновна.

— Трябва да ти кажа, Арайа, че хората вече започват да говорят — започна Джулиън тежко, след като се настаниха в черния ролс-ройс. Той вдигна стъклото, което ги отделяше от шофьора, за да не се чува разговорът им. — Кралят е твърде болен, за да може да те насочва със здрава ръка, така че аз поемам това задължение. Държиш се като… като жена… от народа, когато си с този вулгарен американец. Прекарала си с него целия ден вчера. Ако не се вслушваш в съветите на собственото си семейство, поне мисли за онова, което говорят служителите! Те не желаят принцеса, която се държи като една от тях! Искат да имат недостъпна личност! Чух, че дори си се осмелила да посетиш плаца на кралската гвардия! Нямаш ли елементарно уважение към личния живот на тези хора?