Читать «Принцесата» онлайн - страница 151

Джей Ти се отдалечи, подсвирквайки си, пъхнал ръце в джобовете си. Един чудесен ден!

Откакто гвардейците я охраняваха през цялото денонощие, той се чувстваше по-добре. Не му беше неприятно и когато Уолтърс се въртеше като загрижена квачка около него и му разказваше най-новите клюки и брътвежи за невероятното държане на Арайа. Бяха плъзнали приказки, че принцеса Арайа пила вино с някакви козари и работила с тях на полето. Хората били недоволни от лейтенант Монтгомъри, защото се опитвал да минира и взриви цялата монархическа система.

Джей Ти седеше във ваната и слушаше всичко това. Тъй като нямаше желание да се срещне на вечеря с роднините на Арайа, помоли да му донесат един поднос в библиотеката. Искаше да размисли на спокойствие.

Арайа напусна салона, щом като това стана възможно. Какъв великолепен ден само! Пълен с радост и смехове. Ала тук в двореца всички се отнасяха към нея, като че е предала родината си на врага. Джулиън беше сърдит, задето е пътувала сама с този „безвкусен американец“. Хофмаршалът я сдъвка яко, защото все още мислеше, че това е Кети Монтгомъри и се е срещнала със съпруга си.

Но всичко това не я интересуваше! Беше неописуемо щастлива. Може би по-рано се бе държала така предвзето именно защото се чувстваше толкова безполезна! Днес тя можа да се увери с очите си, какво представлява за своята страна.

А знаеше и още нещо: Джарл Монтгомъри имаше важна роля в живота й.

И наистина, като че ли всички най-щастливи моменти в живота си тя дължеше на него. Празненствата на брега, любенето на стълбата… Дори да плачеш в неговите ръце носеше толкова много утеха!

Остана силно разочарована, когато той не се появи на вечерята. Тръгна безцелно през големия хол, но се спря при един от гвардейците, които стояха като живи статуи до вратата.

— Извинете — каза мило тя, — не знаете ли къде е лейтенант Монтгомъри?

— В библиотеката, Ваше кралско височество!

— Благодаря ви.

— За нас е удоволствие да ви служим!

Арайа видя нещо като усмивчица на лицето на гвардееца.

„Моля“ и „благодаря“ са чудесни думички! Нали така учат децата…

Джей Ти седеше до една от дългите орехови маси. Пред него имаше няколко разтворени книги.

— Здравей! — каза тя, защото той не я забеляза. — Хапна ли вече нещо за вечеря? Какво правиш тук?

Той разтри очи и й се усмихна:

— Ела, съкровище, и погледни това тука!

Показа й някакъв чертеж със зъбни колела и подемни макари, който нищо не й говореше. Тя го погледна и той започна да й обяснява как с помощта на една въжена линия ще могат да смъкват по-бързо гроздето в долината. На първо време щеше да използва двигателите от автомобилите на двореца.

— Да не мъкнат хората на гръб, а така ще можем да освободим и работна ръка за самата преработка на гроздето! Как ти се вижда моята идея?

— За преработката на гроздето? — запита Арайа със съмнение в гласа.

Той й разказа за производството на стафиди. Но тя стоеше там до него и мислеше само за това, че го обича. Искаше й се винаги да бъде с него и да коват планове за бъдещето.