Читать «Принцесата» онлайн - страница 154

Тълпата ликуваше. Гвардейците с мъка й проправяха път до колата.

Джулиън се беше запенил от гняв. През целия път до двореца не престана да се възмущава и да я поучава. Тя изобщо не го чуваше. Изяде си сладко питката и си изпи мътеницата, която беше толкова освежителна!

Когато пристигнаха в двора на двореца, вратичката на колата отвори гвардеецът, който седеше до шофьора. Арайа му подаде чашата:

— Бих искала да благодаря на онази жена за вкусния обед. Можете ли да разберете от какво има нужда?

Момчето се изчерви, но събра кураж и тихичко каза:

— Май не видях никакви кокошки в задния й двор…

— Погрижете се да се напълни — каза Арайа, преди Джулиън да се намеси. А после бързо прошепна: — Не знаете ли къде е лейтенант Монтгомъри?

— Отиде пак на плаца на гвардейците, Ваше височество.

Арайа се наведе към войника, за да не я чуе Джулиън.

— Ще се погрижите ли конят ми да бъде готов след двадесет минути?

Гвардеецът кимна незабележимо.

С бързи леки стъпки тя хукна към стаите си.

Не беше лесно да се отърве от Джулиън, но все пак успя. Прекоси двора към конюшните. Конят й беше оседлан. Четиримата гвардейци, също на коне, я очакваха. Само след няколко минути стигнаха до плаца. Арайа успокои коня си, за да може да наблюдава мъжете незабелязана. Джей Ти, както останалите, само с една кърпа, вързана като престилка около бедрата, тренираше бой с тояги с един от гвардейците. На ръст той беше еднакъв с войниците, но не беше така мускулест и кожата му беше по-бяла. Не му беше никак лесно да парира ударите. От пръв поглед личеше, че гвардеецът само се преструва, че се бие и щади американеца.

— Много скоро ще се научи — отбеляза един от придружителите на Арайа. — За една година ще стане майстор по ланконските бойни изкуства.

Арайа се засмя, но отново я жегна мисълта, че след една година тя вече ще е омъжена за Джулиън, а Джей Ти ще си бъде в Америка.

Точно в този момент Джей Ти съзря Арайа. Тя му махна с ръка за поздрав, той се засмя и… в следващия миг се намери на земята, като подкосен.

— Нали ви казах да се съсредоточите върху онова, което вършите в момента! — изрева гвардеецът, който го беше метнал най-безцеремонно.

Арайа не се сдържа и хукна към Джей Ти.

— Нарани ли се? — И се обърна към гвардееца със святкащи от гняв очи: — Ще отговаряш с главата си, ако е станало нещо и умре!

Джей Ти се ухили, докато разтъркваше рамото си.

— Ох, наистина ще умра, но от срам! Иначе нищо ми няма. Кажи, Рее, че стана случайно!

Арайа забеляза, че всички гвардейци са вперили любопитни погледи в нея. Съжали, че се държа толкова глупашки!

Но преди да успее да каже нещо, дотича Гена — само по късичка туника и широк златен пояс. Тя коленичи бързо до Джей Ти разтревожена:

— Джей Ти? Добре ли сте? Ударихте ли се?

Арайа не каза нито дума, събра всичкото си достойнство и се отдалечи. Джей Ти я догони чак когато се готвеше да се качи на коня си.

Той енергично я дръпна към храстите, за да се скрият от любопитните погледи. Прегърна я, но Арайа се съпротивляваше ожесточено.

— Ела, момичето ми, не бъди лоша! — Гласът му беше изпълнен с нежност.