Читать «Принцесата» онлайн - страница 150

Към три часа Джей Ти забеляза, че хората стават нетърпеливи, чакаше ги работа. Попита, не искат ли да му покажат лозето.

Арайа също изглеждаше весела и доволна. С три други жени, едната от които бе задянала на гърба си бебе, тръгнаха нагоре по склона. Четирима гвардейци не изпускаха от очи околността.

Когато стигнаха горе, жените започнаха да берат грозде. Арайа се спусна да им помага. Джей Ти се забавляваше от смаяните лица на жените край нея. Но те бързо се окопитиха и започнаха да берат още по-чевръсто. А когато Арайа раздаде и дъвки, всички избухнаха във весел смях.

Джей Ти я остави сама с жените и нейните гвардейци и отиде до винарската изба, в полите на хълмовете. Реколтата тази година беше отлична, не бе имало толкова родитба от четири години. Но това нямаше да доведе до печалби. Виното трябва да зрее три години, преди да бъде годно за експорт, а за тези три години още стотици хора щяха да напуснат Ланкония, прогонени от нуждата.

Джей Ти стоеше пред избата и наблюдаваше хората, които влачеха гроздовете в големи кошове към долината. Нямаше ли някаква ускорена технология за преработка на гроздето?

Изведнъж го осени идея. Стафиди! Да, това би било идеално! Войниците по фронтовете се хранеха само с консерви. Какво разнообразие би било за тях да получават стафиди! Може би те може да накара и правителството на САЩ да закупи заедно с ванадия и стафиди? Ами кралят на Ланкония би могъл да откаже на американците право да строят военни бази, ако не пожелаят да сключат договор за стафидите… Ето го решението! Но как ли биха се отнесли самите ланконци към тази идея? Това са горди хора и може би се смятат за прекалено добри винари, за да седнат да се занимават с производството на стафиди?

— Не сте ли мислили да правите и нещо друго от гроздето, не само вина? — запита той почти боязливо четиримата възрастни ланконци, застанали до него.

Оказа се, че не е трябвало да се безпокои чак толкова! Ланконците може да са горди хора, но не бяха глупави. С удоволствие биха предприели всичко, което ще помогне на страната им. Единственото им възражение бе, че ако преработят тазгодишното грозде на стафиди, ще останат три години без вино.

— Идущата година вече ще напояваме лозята и тогава ще имате незапомнена реколта — започна да обещава щедро Джей Ти, без да помисли, че догодина сигурно няма да е тука.

Бе станало шест часа, когато тръгнаха за двореца. Арайа седеше до него, обгоряла от слънцето, разрошена и капнала от умора. Никога досега не бе изпитвал толкова палещо желание към нея, както в този именно момент.

— Хубаво ли беше? — попита той дрезгаво.

— О, беше чудесен следобед. И на тебе изглежда ти беше много приятно?

— Така е — потвърди той, сам учуден от своето въодушевление.

В двореца обаче ги чакаше жестоката действителност. Лейди Верта направо се нахвърли върху Арайа. Лицето на Джулиън бе пепелносиво, когато заяви, едва сдържайки гнева си, че иска обяснение за сутрешната случка. Джей Ти наблюдаваше с усмивка лицата на слугите, когато Арайа се обърна към придружаващите я гвардейци и им поблагодари за тяхната служба.