Читать «Принцесата» онлайн - страница 149

— От столетия жените са тренирали също толкова напрегнато, както и мъжете. Чудесни са, нали?

Джей Ти стоеше с отворена уста — това бяха някакви фантастично сложени, снажни същества, не жени, а богини! Упражняваха борба, фехтовка, също като мъжете. Чу се изсвирване и жените се наредиха в редица. Жена, облечена в дълга червена дреха, ги огледа критично.

— Ярнел, жена ми, тя тренира момичетата — обясни капитанът.

Джей Ти спря възхитен поглед на жената.

— Не е чудно защо и вие сте в такава чудесна форма! — усмихна се той.

Джей Ти и капитанът поговориха накратко с Ярнел. Договориха се, че една от гвардейките ще заеме мястото на придворна дама.

По-късно, когато Джей Ти и капитанът се върнаха при мъжете, Джей Ти попита:

— Кажете, моля, вашите момичета тук, и те ли посрещат мъжете-гости с такъв ентусиазъм, какъвто проявяват гвардейците към гостенките си?

— Не — отвърна капитанът — ланконските жени не си губят лесно ума. Никога не преследват мъжа: Той сам трябва да си вземе онова, което иска. Е, има, разбира се, и изключения. По времето на Роуън жените дори са се били на дуели заради някой мъж. Такова нещо се е случило и на Роуън.

— Искате да кажете, че този Роуън, за когото слушам какви ли не небивалици, е бил нещо като сребърна купа в един турнир? И се е оставил да бъде спечелен от някоя мускулеста валкирия?

— Предполагам, че воюващите жени от онова време са изглеждали като нашите гвардейки — поясни капитанът меко.

Джей Ти изгледа отново десетте красиви жени, великолепно сложени, и смехът му многозначително секна.

Наближаваше обяд, когато Джей Ти и Арайа се качиха в спортната кола и отпътуваха. Зад тях се проточиха три форда, пълни с гвардейки.

Джей Ти възнамеряваше да разгледа част от лозята. Капитанът го посъветва да сторят това около обяд, когато хората, които ги обработват, ще са в почивка.

Арайа често се бе срещала с хора от градовете, но селяните бяха прекалено заети, за да имат време да се трупат по улиците, само за да могат да помахат на принцесата, когато мине край тях. Сега повечето от селяните само зяпаха безмълвно своята бъдеща кралица, която отгоре на всичко и не се различаваше кой знае колко от собствените им дъщери и внучки.

— Ваша… Ваша светлост… — заекна една от жените, докато останалите стояха мълчаливи.

— Може ли да ви направим малко компания? — попита Джей Ти дружелюбно. — И ние си носим нещо за ядене.

Хората колебливо закимаха.

Арайа последва Джей Ти към багажника на колата.

— Пикник ли смяташ да правиш? Нямах понятие… Мислиш ли, че е правилно това, което правим? Хората не изглеждат много зарадвани от нашето идване.

— Ами! Те просто се страхуват до смърт от Ваше височество. Убеден съм обаче, че ще се разберат чудесно с Кети Монтгомъри.

Оказа се, че има право. На Арайа й трябваше малко време, за да забрави дворцовите си маниери. Тези хора пък тук, се нуждаеха от много повече време, за да забравят страха си. Но след това вече се получи чудесно! Ядяха, приказваха си, смееха се. Арайа им разказа възторжено за Америка, селяните пък се разприказваха за дългата суша и за състоянието на лозите.