Читать «Принцесата» онлайн - страница 148

Джей Ти подкара колата.

— Смятам, че няма да им е приятно, че съм тук — каза Арайа притеснено.

— Не забравяй, че си тяхната принцеса.

— Но те не искат да бъдат смущавани, когато имат упражнения. Дядо винаги казва…

— Ти само не се отдалечавай от мене, съкровище! Аз ще те пазя!

— Браво! В края на краищата нали това е моята гвардия, моите момчета, мои… — Тя млъкна и се усмихна любезно, когато сивокосият, сега вече облечем в черна роба, отвори вратичката на колата.

— Добре дошли, Ваше височество!

Джей Ти и гвардейският капитан се измериха един друг с погледи и Джей Ти каза, без да се представи:

— Нуждая се от вашата помощ!

— Ще я имате — отвърна капитанът веднага. Донесоха някакви тежки дървени столове, сякаш от Средновековието. Джей Ти и капитанът седнаха на няколко метра от Арайа. Противно на опасенията на Арайа, че гвардейците няма да се зарадват много на нейното посещение, те я приветстваха почти дружелюбно, както отбеляза Джей Ти. Един от войниците посвири на лютня, друг й предложи сладкиши, докато други двама сервираха нещо за пиене. Арайа цяла засияваше от всяка тяхна дума. Чувстваше се като принцеса от стари времена, заобиколена от своите красиви, изпитани в боевете васали.

Капитанът погледна ухилен към Арайа:

— Рядко имаме гости. Нашата принцеса досега никога не ни е удостоявала с тази чест. — Той се поокашля. — Веднъж само, но ние се направихме, че не сме я забелязали.

— Какво знаете за събитията напоследък?

— Било е стреляно по Нейно кралско височество — отвърна капитанът мрачно.

— Това далеч не е всичко — каза Джей Ти сериозно и разказа на капитана, какво се бе случило с Арайа в Америка, а и какви други опасности беше избягнала. Джей Ти не скри нищо, знаеше, че може да се довери на този човек.

— За това нищо не са ни казали! — ядоса се по-възрастният мъж. — През последните години ни превърнаха в някакви жалки вратари, нашият крал навярно забрави, че можем да правим и по-важни неща! Но ние съзнаваме какво е основното ни задължение и сме готови всеки миг да умрем за нашия крал и двете му внучки.

— За останалата част от семейството няма защо да си правите труд — заяви Джей Ти. — Но да се върнем към същността на въпроса. Арайа трябва да бъде пазена денонощно! По-трудно ще е, когато се намира в стаите си. Де да имахте тука полицайки или нещо подобно! Нямам доверие на нито една от придворните й дами!

— Може би ще мога да ви бъда полезен. Елате с мен!

Джей Ти се поколеба — не му се искаше да остави Арайа сама с толкова много гвардейци, но все пак последва капитана.

— На времето Ланконските борци са били смятани за едни от най-добрите в целия свят. Постепенно през годините по-голямата част от мъжете са се насочили към селското стопанство. Но някои от нас все още тачат старите традиции, въпреки че вече не се ползваме с такъв авторитет, откакто Ланкония е неутрална.

Пътят правеше една малка дъга, зад която имаше поляна. Десет жени в къси бели туники се упражняваха на същите бойни изкуства като мъжете.

— Мили Боже! — възкликна Джей Ти смаян. Капитанът се усмихна сдържано.