Читать «Принцесата» онлайн - страница 147

— Но, Ваше височество! Какво ще си помислят хората за вас! Та те очакват все пак да видят една принцеса!

— Ще видят едно човешко същество — заяви Арайа енергично.

Лейди Верта изглеждаше така, като че всеки момент може да припадне.

— Не, не! Не искам и ръкавици! Не е нужно да ме сресвате…

Арайа излетя от стаята, преди придворните дами да я задушат от съжаления.

Джей Ти вече я чакаше пред вратата. Разговаряше с един от гвардейците.

— Изглеждаш фантастично! — погледна я той очарован.

Арайа почувства, като че ли й поникнаха крила.

Той я хвана съвсем естествено под ръка и се спуснаха надолу по стълбите. Тя не направи опит да се освободи, дори се притисна към него. Не се отдръпна дори когато срещнаха лейди Брадли и тя вдигна изненадано вежди. Пред гаража Джей Ти влезе в кратък спор с шофьора, защото настоя, сам да кара колата. За Арайа нямаше никакво съмнение кой ще излезе победител в този спор.

Джей Ти изкара от гаража един суперелегантен изискан „Родстер“.

— Но това е колата на леля Брадли! — ужаси се Арайа. Ала се почувства страшно смела, когато се качи в колата. Вятърът развяваше косите й. Чувстваше се свободна и щастлива. Очакваше я ден без никакви задължения. Беше успяла да се отърве от пристегнатия корсет и да го остави в къщи.

Джей Ти я гледаше с жадни очи. И накрая не издържа. С добре премерен жест той обхвана главата й, притегли я и я целуна, както си караше.

— Колко е хубаво да те видя отново такава, детенце!

Тя се отдръпна отново на мястото си, щастливо усмихната.

— Къде отиваме всъщност?

— Първо на тренировъчния плац на тази ваша Школа! Ходила ли си някога там?

Тя избухна в смях, като си спомни:

— Когато бях на петнадесет, веднъж се измъкнах да наблюдавам мъжете. Изглеждаха великолепно!

— Направо ще те разжалват като принцеса, ако разберат какво дяволче си!

Школата на гвардейците се намираше на около миля от двореца. Откакто се помнеха, тук беше мястото за турнири и други празници. От едната страна на плаца се издигаше висока, открита отпред постройка.

Когато наближиха дотолкова, че да могат да наблюдават, Джей Ти спря колата. Видяха може би сто и петдесет мъже, всичките с еднакъв ръст, само с по една бяла кърпа около бедрата. Лъсналите им от пот мускулести, бронзови тела блестяха на слънцето. Тренираха най-различни спортове: борба, стрелба с лък, фехтовка, бой с мечове, бокс. Някакъв посивял мъж се въртеше около борещите се и ги окуражаваше. Джей Ти се почувства като че в някаква друга епоха.

— Сигурно са се обучавали така още в тринадесети век, по времето на Роуън?! — прошепна той, смаян. Обхвана го непреодолимо желание да потренира с тези мъже. Да! Точно такава трябва да бъде борбата: един срещу друг, лице в лице! Да хвърляш бомби срещу беззащитното цивилно население… Каква честна борба е това?!

— Ох, забелязаха ни! — каза Арайа.

Разнесе се рязко изсвирване, войниците изчезнаха. Само след няколко секунди се появиха, облечени в дълги роби и се строиха за миг. Беше много впечатляващо.