Читать «Преследваният» онлайн - страница 97

— Какво искаш да кажеш? — попита Юджин.

— Те тъкмо това очакват. Всъщност надяват се да го направим. Първия път ни провървя. Не искам обаче да разчитам на късмета си.

— Кои са „те“? — попита Елена. Уместен въпрос, но Алекс не знаеше отговора.

— Във всеки случай големите играчи в тази история не са Катя и Владимир, нито останалите бандити, които видяхме — отвърна мрачно Алекс.

— И други ли има? — попита Юджин. В края на краищата и той беше накиснат до шия в тази каша и имаше право да знае с кого си има работа.

— Не знам, но във всеки случаи тези дотук бяха твърде тъпи, за да организират подобен удар. Явно работят за някого. И този някой евентуално… не, положително разполага с още хора, които да изпрати по дирите ни. — Но кой можеше да каже колко души всъщност участваха в операцията? Техните похитители може би бяха от мафията или пък наемници, работещи за пари. За удар с такива мащаби положително щяха да се явят стотици, ако не и хиляди доброволци.

Едно нещо беше извън съмнение: един или повече служители на „Коневич и сие“ бяха замесени в тази мръсна история. Някой, който знаеше закъде пътува Алекс, къде смята да отседне и прочие. Някой, който бе успял на момента да засече обаждането на Юджин до секретарката му, за да се осведоми защо закъснява и къде се намира по това време.

Алекс си даваше ясна сметка какво означава това: някой по високите етажи на корпоративната йерархия подаваше вътрешна информация на мутрите и се опитваше да нахлузи примка на шията му.

Той напрегна мозъка си, но потенциалните заподозрени бяха толкова много, че се отказа да ги брои. За него работеха на щат няколкостотин бивши служители на КГБ. Някои от тях бяха свестни хора — умни, порядъчни, изпитващи искрено облекчение от възможността да си изкарват хляба по честен начин и да могат да се погледнат сутрин в огледалото без отвращение. Мнозина от останалите бяха главорези в костюми. Почти всички заемаха длъжности, свързани с фирмената охрана. Почти всички имаха достъп до информация, свързана с пътуването му. Охраната получаваше подробни планове за всичките му задгранични пътувания — една неприятна, но неизбежна необходимост. Само малка част от тези хора обаче биха могли да научат за обаждането на Юджин до Соня.

Къде бе сгрешил? Някога той се гордееше, че лично е подбрал и наел на работа основните си сътрудници, както и значителна част от останалите служители на фирмите си. Ала взривообразното разрастване на бизнес империята му се бе случило толкова бързо, че той вече не смогваше да се грижи за всичко. За по-малко от две години персоналът му бе нараснал от хиляда на двайсет хиляди души. Бяха времена на истинска златна треска — лъвския пай щеше да грабне онзи, който успееше да наеме най-много хора да копаят и пресяват златоносния пясък. Кандидати за ключови мениджърски позиции се набираха по документи, без събеседване, без проверка за благонадеждност, дори без формален телефонен разговор с бившите им работодатели. Парите мамеха неудържимо. Всяка реализирана възможност пораждаше нови, още по-големи. Всякаква предпазливост отдавна бе изоставена.