Читать «Преследваният» онлайн - страница 95
Брайън Хейг
Петълбоун отново огледа насядалите около масата.
— Помните ли друг случай, в който клиент да е убил наш служител? Някой спомня ли си такова нещо?
Един от по-възрастните съдружници — отдавна пенсионер, който продължаваше да се навърта в офисите на фирмата, понеже нямаше какво по-интересно да прави на стари години, наруши мълчанието, с което досега внимателно бе слушал разправиите на по-младите си колеги.
— Аз помня. Беше през петдесет и девета, ако се не лъжа. Клайд Уидърспун бе убит от неговия човек. Говореше се, че оня го гръмнал, защото чукал госпожата му. Спипал го на местопрестъплението и го прострелял в… хм, в оная работа. — Старецът поклати глава и подсвирна респектирано: — Хем от десет метра разстояние. Много печен стрелец. Оставил бедния Клайд да се мъчи няколко минути, после го довършил с един куршум право между веждите.
Петълбоун намести очилата си на носа.
— Ммм, да. Благодаря ти, Бърти.
Бърти хвърли бегъл поглед към младоците, насядали мълчаливо около масата, после се усмихна и рече:
— Моля, няма защо.
— А сега може ли някой да ми каже защо клиентът е бил само с един бодигард?
— Боя се, че по негово лично настояване — отвърна отговорникът по наряда, като се намръщи неодобрително. — Ние по най-категоричен начин му препоръчахме да вземе четирима консултант-придружители. Той обаче не искаше и да чуе. Каза, че това щяло да се отрази зле на бизнеса му. — Мъжът повдигна рунтавите си вежди и погледна шефа си. — Ако държите да чуете разговора, имам го записан.
Съдебни искове за професионална небрежност бяха истинска рядкост в техния занаят, понеже потенциалните ищци обикновено биваха покойници — една от малкото хубави новини в един бизнес, пълен с лоши новини. Рядкост, но не и невъзможност. Преди осемнайсет години фирмата бе въвлечена в шумно разгласен по медиите съдебен двубой, от който не можа да се съвземе цели пет години. След като се убеди, че този път задникът им е добре покрит, Петълбоун продължи нататък:
— А има ли някой от вас представа в каква посока е изчезнал нашият клиент? Някои предположения?
Такива нямаше. Най-добрите и най-способните се спотайваха, скрити зад папките си, отпиваха от чашите с чай и поправяха нервно раираните си вратовръзки.
— Е, добре. — Петълбоун се подпря с длани на масата и се наведе напред. — Тогава позволете аз да формулирам няколко хипотези.
Най-добрите и най-способните си казаха едновременно: Давай, старче! И без това собствените ти теории винаги ти харесват повече от нашите.
Петълбоун вдигна ръка и разпери във въздуха три дълги костеливи пръста.
— Коневич или бяга от полицията, понеже е извършил убийство, или е отвлечен, или е мъртъв.
Неговите подчинени следяха внимателно пръстите му. Никой не продумваше.
Същевременно всички си мислеха: Защо ни губиш времето, старче?! Това, което разправяш, е толкова очевидно, че и един новобранец, завършил онзи ден академията, може да се досети.