Читать «Преследваният» онлайн - страница 98

Алчност. Пари. Алекс се бе превърнал в истинска печатница за пари. Всичко живо напираше да работи за него, да топне пръст в кацата с меда. Той се закле наум, че след като всичко приключеше, ще предприеме безмилостна чистка сред хората си. Измежду висшите му мениджъри се брояха на пръсти онези, на които имаше пълно доверие.

— Наближаваме границата — обяви внезапно Елена, прекъсвайки мислите му.

Алекс измъкна два паспорта от купчината и внимателно прибра останалите. Елена натисна рязко спирачките; гумите изскърцаха, малката количка занесе встрани, потрепери и спря. Двамата затаиха дъх и казаха наум по една молитва.

Шосето беше с две платна, по които почти не се движеха коли. Наоколо се виждаха малки живописни селца, сгушени сред ниски хълмове и зелени ливади. Самият граничен контролен пункт се състоеше от жълта метална бариера, дървена барака и няколко електрически стълба с примигващи крушки — всичко това набързо струпано след припряното съветско изтегляне от Източния блок и последвалото отваряне на границите между държавите.

До прозореца откъм страната на Алекс се приближи длъгнест младеж със зелена униформа, която не му беше съвсем по мярка. Иззад близката барака се чуваше шум от дизелов генератор, който сърдито кашляше, задъхваше се и се давеше. Никой не каза дума. Младежът протегна небрежно ръка и Алекс, който се опитваше да изглежда също толкова отегчен, му подаде двата паспорта, прозявайки се.

От задната седалка се протегна ръката на Юджин, която също стискаше паспорт.

Граничарят огледа най-напред Юджин, след което го попита на ужасен английски:

— Вие американец?

— Не, аз съм от Бруклин — отвърна Юджин, глуповато ухилен. Граничарят го изгледа подозрително; очевидно в съзнанието му Бруклин някак си не се връзваше с притежаването на американски паспорт. Престани с тъпите си шеги, искаха да извикат Алекс и Елена.

Юджин подаде глава от прозореца, широко усмихнат.

— Разбира се, че съм американец. Защо, ти обичаш ли американците?

— О, да! Американци добро. Роналд Рейгън за мене герой. Всичко словак много обича Рейгън. Той казал на руснаци да целува него по задника. Вие познава Рейгън? — попита дружелюбно младият граничар.

През този забутан граничен контролен пункт не минаваха много американци. Всъщност, като напъна паметта си, той не се сети за нито един случай на американски турист по време на негово дежурство. Дебелият мъж на задната седалка беше първият американец, когото виждаше на живо. Очевидно младежът беше извънредно доволен от възможността да упражни своя ограничен английски. На светлината на близката лампа той приличаше по-скоро на ученик в прогимназията, отколкото на мъж, призван да охранява границите на родината си — хилав, с пъпчиво лице и дребни черти, които странно контрастираха с голямата като тиква глава. Разбира се, че Юджин познаваше Рейгън — Америка беше толкова малка страна, че практически всички се познаваха.