Читать «Преследваният» онлайн - страница 94

— И двете допускания са верни. Прободен е с нож, намазан с отрова — обади се Петълбоун, преди помощникът му да бе успял да формулира сам това доста очевидно заключение. — Можем също така да допуснем, че извършеното е дело на професионален убиец.

— Моля за извинение, сър. Споменах ли за ясно проявената синина от натъртване малко под гръдната кост?

— Тъй да бъде. Значи са били двама. — Той огледа лицата на присъстващите. От всички страни закимаха разбиращо. — Свидетели?

— Има и точно тук работата става интересна — каза младежът с доволна усмивка; подробностите, които се готвеше да съобщи, му бяха сервирани едва преди десетина минути. — Преди около два часа в будапещенската полиция са се явили някаква рускиня и мъж, който се представил за неин приятел. Тя се заклела, че е видяла с очите си как Коневич бил наръгал собствения си бодигард с нож в гърба, след което побягнал навън и се метнал в едно такси.

— Клиентът? Наръгал собствения си придружител — консултант по сигурността?! — Петълбоун изсумтя гневно и се намръщи. Неговата фирма не осигуряваше бодигардове, а „придружител — консултанти по сигурността“.

— Точно така, сър. Въпросният Алекс Коневич. Тя твърди, че го разпознала по снимките му от разни популярни списания в Русия. Оказва се, че той бил нещо като знаменитост в родината си, червив с пари и така нататък.

Петълбоун свали очилата си и разтърка очи с длан.

— И все пак са й били нужни десет часа, за да си припомни кой е?

— Поне тя така твърди.

— А въпросната дама няма ли си име?

Младият мъж отново се зарови в бележките си. Прелисти няколко страници.

— Аха, ето го. По паспорт се нарича Алиса Петровна. Разбира се, паспортът може да е фалшив. Аз си поговорих хубавичко с детектива, който е взел показанията й. По неговите думи трудно можела да се нарече дама. Доста била грубовата и недодялана.

— И така, въпросната жена видяла как Коневич наръгал с нож нашия човек. А видяла ли е кой го е ударил с юмрук в корема?

— Не е споменала такова нещо. Макар че предпазливостта изисква да допуснем, че може би ъгълът й на наблюдение не й е позволил да забележи тази подробност.

— Това ли е твоето окончателно становище?

— Ами, като се има предвид, че тя е наблюдавала сцената отзад и че Коневич е доста висок, а Бърни широк… дори, бих казал, дебел…

— И все пак това ли е окончателното ти и категорично становище?

По-категорично от това едва ли можеше да стане. Мъжът млъкна нацупено и от този момент нататък съсредоточи цялото си внимание върху примигващите лампички по отсрещната стена.